— Предпочитам я пред службата в полицията — отговори Пол. — Помагате ли на Майк в грижите около ранчото?
— Наричайте го Майкъл. Непрекъснато съм заета с момичетата. Той се занимава с всичко във фермата.
Пол отпи няколко глътки кафе, зададе още няколко въпроса и отново срита големия крак на Уиш под масата. Уиш веднага скочи.
— Тоалетната е в коридора, първата врата вляво — обясни му Дорийн. — Знаете ли, искам да съобщите нещо на госпожа Рейли — продължи тя и се обърна отново към Пол. — Нещо във връзка с процеса за нарушаване неприкосновеността на вътрешния мир. Тази сутрин Джесика ми се обади и каза, че всичко е приключило. Благодарете на госпожа Рейли от мое име. Не толкова заради това, че филмът беше изопачил нашите характери, а защото бе очернил Тем. Тем ми беше приятелка. Филмът, който направи Тери Ландън, беше направо ужасен. Трябваше да предприемем нещо.
— О, филмът — възкликна Ордуей и поклати глава. — Тери наистина беше добра в работата си. Накара ни да изречем неща, за които по-късно наистина съжалявахме. Като например шегата, която използвах, че господин Суит бил пияница. Вбесих се, виждайки как изричам от екрана думи, извадени от контекста и използвани по начин, създаващ отблъскващи инсинуации. Чувствахме се пълни глупаци — бяхме се съгласили да ни заснемат на филм, без да имаме никакво право да поставим вето върху готовия продукт. Може би трябва да бъдем благодарни, че семейство Суит не ни дадоха под съд. — Лицето му беше открито, дружелюбно, дълго и тясно. Бузите му изглеждаха избръснати внимателно. Пръстите му бяха чисти, а гъстата му кестенява коса беше подстригвана съвсем наскоро. „Самото олицетворение на джентълмен фермер“ — помисли си Пол.
Дорийн добави:
— Днес ми се обади Джесика Суит. Каза ми, че Тери познавала Тем още преди приятелката ми да изчезне от Тахо. Имала ли е Тери нещо срещу нея? Знаете ли нещо по този въпрос, господин Ван Уегънър?
— Наричайте ме Пол.
— Добре — съгласи се тя и приглади касата си, поставяйки палаво кичурче зад ухото с ръка, която едва забележимо докосна зърното на гръдта й, което личеше изпод фланелката. Вълнистата руса коса с кестеняви кичури беше в приятен контраст с черните й вежди. Пол мислено свали ризата й, наслади се на открилата се пред очите му гледка и отново я наметна върху раменете й. Дорийн влезе в кухнята, полюлявайки бедрата си по начин, типичен за всяка привлекателна съпруга.
— Боя се, че не мога да разбера — подхвана Пол. — Значи казвате, че момичето във филма въобще не прилича на онази Темара, която сте познавали в живота?
— Ами филмът подчертаваше единствено отрицателните й черти. Тем беше умно момиче, беше много красива — отговори Ордуей. — Тя обичаше конете, искаше да стане ветеринарен лекар.
— Ала наистина е изляла чаша бира в лицето ви в нощта, когато е изчезнала.
— Аз си го заслужавах — призна Ордуей. — Аз… би могло да се каже, че й досаждах с прекаленото си внимание. Тя наистина не проявяваше интерес, а аз бях прекалено зает със себе си и не забелязвах това. Твърде неочаквано бе престанала да се среща с Кърт Скот — поне самата тя твърдеше така. Впрочем видях фотографията му във вестника и го разпознах. Бях го срещал веднъж с нея. Тогава той тъкмо беше завършил колежа — тя ми каза това, беше с няколко години по-възрастен от нас.
— Бащата на Тем никога не харесваше приятелите й — извика Дорийн от кухнята.
— Той се опитваше да задържи малкото си момиче у дома — добави Ордуей. — Тем трябваше да се съобразява с толкова много правила. Винаги съм си мислил, че тя просто се махна от дома си. Искаше да види света. Училището я отегчаваше, беше сърдита на родителите си. Такива неща често се случват, нали? Вероятно е машинописка в Мелбърн и някой ден ще ни се обади.
— Може би — рече Пол. — От друга страна, ми изглежда необичайно, че не е направила никакъв опит да се обади у дома си през всичките тези години. Питах се и друго нещо. Познавахте ли Тери, преди тя да се свърже с вас заради филма?
— Не. За пръв път видяхме тази жена миналата година. Разговаряхме с нея веднъж в студиото й, след това тя дойде в ранчото, за да заснеме Дорийн. Преди дванадесет години бяхме просто хлапаци от гимназията, разбирате ли. Тя очевидно живееше в Тахо, но е била значително по-възрастна от нас — по това време е била двадесет и осем, двадесет и девет годишна. Както и да е, Джесика ни помоли да й съдействаме за филма и когато Тери ни се обади, отговорихме: „Разбира се, ще дойдем и ще разговаряме с вас.“ Отначало ни се стори твърде приятна, но след известно време аз започнах да се чувствам неловко в присъствието й — разказа Ордуей.