От тоалетната се разнесе трясък.
— Няма нищо сериозно, не идвайте — чуха приглушения глас на Уиш.
— Може би вашият… хммм… сътрудник е болен? — предположи Ордуей.
— Не, не, просто изпи чаша „Торейд“, докато се спускахме по хълма — обясни Пол.
Ордуей вдигна вежди, ала не напусна мястото си.
— Какво още искахте да научите?
— Онази нощ, тъкмо преди да излезе, Темара е използвала обществения телефон. Имате ли някаква представа на кого се е обадила?
— И в полицията ни зададоха този въпрос — намеси се Дорийн. Тя беше угасила светлината в кухнята и се върна при мъжете, сложила зелена подобна на жабо престилка върху дрехите си. Завесите бяха спуснати върху най-големия прозорец, къщата изглеждаше топла и уютна. Ордуей се вписваше в обстановката наоколо, ала като че мястото на съпругата му въобще не беше тук. Дорийн изглеждаше съвсем нелепо в тази домакинска престилка, като скорпион, скрил се зад купчина непрани дрехи. — Сигурно на някое момче — предположи тя. — Искам да кажа, на кого другиго би могла да се обажда? Вероятно отново е започнала да се среща с Кърт, но ако е бил Кърт, защо не разговаря за това с мен? Ние останахме в ресторанта на Мани още два часа след това, но абсолютно никой друг не се появи там.
— Барманът в ресторанта на Мани каза, че сте си отишли няколко минути след нея.
— Че откъде ще знае той кога сме си тръгнали? Така и не разбрах защо е излъгал по този начин. — Уиш се беше забавил прекалено дълго в тоалетната, Пол виждаше, че Ордуей се готви да провери какво става с младежа.
Детективът бързо запита:
— Полицията свърза ли се с вас по повод смъртта на Тери Ландън?
— Тази сутрин. Дойдоха в къщата ми. Искаха да разберат къде сме били през нощта, когато застреляли Тери. Не е възможно да мислят, че толкова я мразим заради филма, че да я застреляме, нали? Казах им, че сме били в леглото, където се очаква да бъде човек нощем.
— Точно така — потвърди съпругата му и кимна с глава, както подобава на добра съпруга, ала въпреки това всяка нейна пора излъчваше сексуално притегляне.
— Бих желал да получа копие от вашите свидетелски показания, когато ви ги изпратят да ги подпишете — каза Пол.
— Разбира се, ще ви ги изпратим. — Ордуей се изправи, вперил поглед към коридора.
Две съвсем еднакви малки момиченца с прекрасни руси къдрици, облечени в съвсем еднакви нощници „Принцеса Жасмин“, дотичаха запъхтени от коридора.
— Мамо! Тате! В спалнята ни има един индианец!
— Сигурно Уиш се е объркал — предположи Пол.
— Ще отида да видя какво става — заяви Ордуей, но точно тогава се появи Уиш, докосвайки с главата си ниския таван.
— Съжалявам, че изплаших децата. Изгубих ориентация, докато се връщах насам.
— В къща с две спални? — попита Ордуей.
— Ами да, струва ми се, че се изгубих.
Дорийн отново отведе малките момиченца в спалнята, движейки се на безопасно разстояние от Уиш.
— Ужасно съжалявам, че няма да мога да ви поканя на вечеря — изрече Ордуей с категоричен тон. Пол нямаше друг избор, освен да се подчини на подхвърления намек. Той отново протегна ръка, ала маниерите на Ордуей се бяха променили изцяло. Пол и Уиш се озоваха извън топлата къща отново под хладната лунна светлина. Уиш каза:
— Съжалявам, човече.
По време на обратния път през планината младежът попита:
— Искате ли да карам аз?
— Не позволявам на никого да кара моя микробус — заяви Пол. — Добре. Какъв беше тоя трясък в банята?
— О-о. Направих опит да се премеря на кантара, но изгубих равновесие, сграбчих завесата пред душа и прътът, на който беше нанизана тя, падна във ваната. Едва не се осакатих.
— Хубаво — заключи Пол. — Направо прекрасно. Нещо свързано със случая?
— В боклука открих празна кутия от спанак с нейни отпечатъци, а от мивката взех една пресушена бутилка с отпечатъците на мъжа — докладва Уиш и измъкна от дънковото си яке намерените от него предмети, завити в червена кърпа.
— Може би той е отворил кутията, а пък Дорийн е изхвърлила празната бутилка.
— Жените не пият неразреден скоч — твърдо заяви Уиш. — Мъжете не отварят кутиите със спанак.
— Защо забравяш Попай Моряка? — Пол просто не искаше да приказва за десетките жени алкохолици, които беше срещал през живота си.
— Кой е този Попай Моряка?
— Няма значение. Дорийн и Майкъл са били в студиото миналата година, така че отпечатъците им няма много да ни помогнат. Друго нещо?