— Намерих чифт белезници и ключове в най-долното чекмедже на шкафа й. Това ми изглежда много подозрително. И малък камшик, подходящ за пони — докладва Уиш. — Смятате ли, че това е свързано по някакъв начин със случая?
След това младежът отново пъхна ръка под якето си и измъкна изброените по-горе предмети. Белезниците паднаха с трясък върху скоростния лост между двамата мъже.
— Взех ги заради Нина — обяви Уиш. — Може би ще се окаже, че са важни. — След това замахна с малкия камшик към таблото на автомобила. — Какво има? Защо издаваш такива смешни звуци?
28.
— Нина. Колко е хубаво, че отново те виждам — изрече Кърт в телефонната слушалка. Той й се усмихна за миг, улови погледа й, след това отклони очи.
Изглеждаше по-зле — беше много уморен, брадясал. Извън затвора сияеше лятото, времето беше горещо, след срещата си с Кърт Нина щеше да се отбие в любимата си сладкарница и щеше да си купи кифла с канела. А той щеше да се върне при вечния мрак, където времето нямаше никакво значение, а бъдещето не обещаваше нищо хубаво.
Нина отвърна на усмивката му и се опита да му предаде послание без думи. Тя щеше да се опита да го измъкне от всичко това, щеше да се опита да го спаси. Понякога Кърт изглежда наистина я чуваше. Друг път Нина знаеше, че посланието й остава неразбрано.
Външният му вид, думите му я вълнуваха, не можеше да остане хладна пред него дори и да искаше. Не можеше да забрави мекотата и аромата на кожата му. Когато Кърт се усмихваше, тя желаеше да стори същото. Когато той изпитваше отчаяние, вълна от същото чувство помиташе и нея. Докато обсъждаха случая, между тях израстваше нова връзка, макар че се опитваха да не обръщат внимание на биотоковете, които протичаха помежду им. Всеки се стремеше да защити другия. Не беше време нито за любов, за секс, нито за каквито и да било други чувства. И двамата разбираха, че сега разполагат с броени дни, през които Нина щеше да се опита да го спаси.
— Гледах копията на видеоматериалите за арестуването ми, за смъртта на Тери и филма за Темара Суит. Проучих и записа на експерта, прочел думите по движението на устните на Тери, който ми изпрати — каза й Кърт. — Материалът за смъртта на Тери беше ужасен. Виждам, че до самия край на живота си е останала вярна на себе си. Заявява, че аз съм натиснал спусъка. Приказва за Ангела на смъртта. След всичко, което зная за нея, не съм изненадан от това. Но продължавам да мисля: как е могла да го стори? Как е могла да излъже? Невероятен материал, също като нея самата. Може би си е мислела, че всички ще гледат със същото удоволствие смъртта й, както би сторила това самата тя.
— Отначало мислех, че не бива да ти показвам видеоматериала със смъртта й. Забеляза ли в него нещо, което би могло да ни помогне?
— Какво бих могъл да кажа? Ако записът на експерта, разчел думите по движението на устните, е правилен, Тери е излъгала. Или пък направо се е побъркала.
— Добре. Какво мислиш за филма, посветен на Темара Суит? — Нина разбра отговора му от гримасата, която направи той. След малко Кърт поклати глава. — Виждам, мислиш, че Тем е мъртва.
— Да.
— Защо?
— Осъзнах това още първия път, когато го гледах. В самия край на филма. Тери беше намерила някаква актриса да изиграе как Тем върви през гората в здрача. Приликата в гръб беше зловеща. Дори походката на актрисата наподобяваше тази на Тем. Тери първо я е обучила добре. После е накарала момичето да върви по пътеката. Видя ли я накъде отива?
— Някъде навътре в гората.
— Нима не разпозна местността?
Нина се замисли и отговори:
— Не.
— Момичето върви по широка пътека. Тя има много завои и се изкачва към хребета Ангора. Ходил съм там.
— Добре. Значи тя поема по пътеката към хребета.
— Сяда върху една скала. Стъмва се, момичето се оглежда наоколо. Спомняш ли се как камерата се откъсва от нея и показва в близък план плоския гранитен блок, забравяйки за съществуването на момичето? Когато Тери е правела филма, тя е знаела, че Тем е мъртва. Смятам, че в онази местност има нещо… нещо, което ще ни подскаже къде е Тем. Може дори да намерим трупа й. Мисля, че Тери е искала да разкрие нещо с тази сцена. Вероятно е изпитвала приятна възбуда, показвайки мястото, където е умряла Тем, ако Тери… ако Тери наистина я е убила. Малцина биха могли да идентифицират местността от заснетия във филма кадър.
— Кърт, предположението ти е съвсем неоснователно. Виждаш една скала край някаква пътека в мрака и смяташ, че си разпознал къде се намира скалата?
— Аз съм човек, свързан много тясно с природата. Работя… работех сред горите. Забелязвам различни подробности в природната картина. Разпознавам някои основни белези. Някой трябва да отиде там.