Значи знаеше за това.
— Пистолети — рече кратко Нина. — Никак не ги харесвам.
Известно време и двамата мълчаха, ала връзката помежду им не се беше разпаднала. Това беше някаква неизразима с думи обвързаност, която преди дванадесет години я караше да бъде сигурна, че го обича. Единственият начин да продължи да се преструва, че нищо не се случва, беше да избягва погледа му. Нина сведе очи и прехапа устни.
— Толкова си хубава — прошепна Кърт в телефонната слушалка. — Съжалявам за всичко.
— Забрави това — отвърна Нина. — Съсредоточи се върху защитата си. Срещал ли си се някога с родителите й? Какво знаеш за нейното минало?
— Миналото й — повтори Кърт, изричайки бавно отделните думи. — Говореше за родителите си със същото презрение, каквото изпитваше към всички останали. Мисля, че баща й е бил банков експерт. Те бяха много възрастни. И майка й, и баща й са умрели отдавна. В смъртта им няма нищо подозрително. И двамата бяха мъртви, когато се запознах с нея.
— Къде е ходила на училище?
— Завършила е гимназия в Южно Тахо, след това федералния университет в Сакраменто. Мисля, че специалността й беше английски език и литература. Посещавала е лекции по фотография, ала не се беше занимавала с кино до онова лято, когато се запознах с тебе. Тогава се записа на курс лекции по кинематография.
Нина си записа тази информация. Навела глава към масата, тя запита:
— Има още един въпрос, който бих искала да ти задам. Знаеш ли, Кърт, доколкото ни е известно, след тебе тя не е имала връзка с други мъже. Не е имала нито приятели, нито приятелки. Пропускаме ли нещо? Имала е нормално сексуално поведение, нали?
— Нека се изразя по друг начин — предложи Кърт. — Беше ми необходимо дълго време, докато осъзная това. Тя правеше любов с една-единствена цел: сексуалният акт е представление, както толкова много други случаи, когато е играла убедително, за да изглежда нормална. Не зная какво я е карало да го прави, освен желанието й да наблюдава акта. Веднъж ми каза, че обича да посещава кийп клубове, докато е следвала в колежа. Желаела да наблюдава хората по време на акт.
— Но какво ще кажеш — стремила ли се е да споделя някакво чувство с тебе? Тя наистина е търсила любов във връзката ви…
— И виждаш какво се оказа в крайна сметка — прекъсна я Кърт. — Не съм изненадан от онова, което ми разказа за доскорошния й живот. Тя беше ужасно самотна, ала не можеше да осъществи контакт с други хора. Беше извратена. Имам предвид много по-широкия смисъл на тази дума, освен чисто сексуалната страна на извратеността. Гордееше се, че преминава всякакви човешки граници. Винаги твърдеше, че е човек на изкуството, гений и че някой ден всички ще знаят името й.
Пазачът отвори вратата на стаичката, в която се намираше Нина.
— Сега той може да вземе душ — каза той.
— Предполагам, че е време да си тръгвам.
— Нина…
Тя започна да прибира документите в куфарчето си.
— Трябва да изпратят хора и кучета, трябва да претърсят онази местност. Не разбираш ли? Не бих могъл да изоставя Тем изгубена в гората, щом зная, че мога да я намеря!
— Направи услуга на себе си, Кърт. Засега се опитвай да не мислиш за това. Имаш право, че ми разказа за подозренията си. Аз ще реша как да постъпя. Такава е работата ми — да изградя защитна стратегия за твоя случай. Ти се грижи за себе си. Прегледът ти при лекаря е след няколко дни. Тревожа се за тебе. Ще го направиш ли?
— Да, разбира се. Довиждане, Нина — каза той, остана седнал на мястото си зад стъклото, без да откъсва очи от нея, докато вратата не хлопна зад гърба й.
Това не беше добър знак.
До края на седмицата вниманието й беше съсредоточено върху други съдебни дела. Пол работеше изключително върху случая Ландън. Изпращаше й задълбочени доклади, които тя четеше нощем в леглото, когато би трябвало да спи.
В петък следобед Нина се яви в съда, облечена в новия си черен костюм. Най-сетне беше дошъл редът на един дълго отлаган бракоразводен процес. Клиентката й, съпругата, искаше да задържи фамилната къща, докато най-малкото дете навърши осемнадесетгодишна възраст. Тя знаеше, че никога не би могла да купи друга къща, и не искаше да отнема малкото стабилност, останала на детето. Съпругът настояваше да продадат къщата; така той можеше да наеме апартамент и да разполага с пари в брой за изплащане на внушителните сметки. Двамата нямаха спестовни влогове, нито някакви други материални ценности, освен старите си автомобили. Нина беше разговаряла няколко пъти с адвоката на съпруга — млада жена от Сакраменто, където той живееше сега, ала двете не бяха успели да се споразумеят.