Нина прибра документите в куфарчето си, мислейки бързо.
— Вие сте влюбена в него — каза Колиър и в гласа му се промъкна уязвимост. Тонът му беше малко по-тъжен, отколкото човек би очаквал от прокурор, поел по следите на убиец.
Нина още не беше готова с отговора.
— Нима му помагате да избяга заради сина си? Помогнете ми и аз ще се опитам да помогна на вас.
— Не! Нямах никаква представа, че той е планирал това.
— Вие уредихте прегледа при лекаря — изтъкна Колиър. — Вие убедихте Милн, че Скот се нуждае от медицинска помощ. Или сте му помогнали съвсем съзнателно, или просто той ви е използвал.
— Тръгвам си, освен ако не ме арестувате.
— Би трябвало да го сторя — прекъсна я прокурорът. — Заради собственото ви добро.
— Все още ли не сте забелязали, че аз решавам какво е добро за мен? — тя прибра документите, обърна му гръб и пое към паркинга.
— Нина! — извика след нея той със строг глас.
Тя не му обърна внимание. Цяла вечност се тътри до колата си. Включи на скорост и тръгна, преди прокурорът да измисли още някакъв план за бъдещите й действия.
На път към дома Нина се обръщаше назад от време на време, за да провери дали не я следят. Боб беше с Андреа в задния двор. Двамата кастреха сухи клони от обсипания с бели, подобни на маргарити, цветове храст. Тя отведе Андреа настрани и й каза:
— Кърт е избягал.
Андреа се задъха и погледна към Боб, който продължаваше енергично да се бори с един дебел клон, покрит с изсъхнали листа.
— Хубава подпалка! — извика той.
— Какво искаш да направя?
— Ако той дойде тук, може да види Боб. Двамата толкова си приличат — Кърт ще го познае. Още не съм готова за това.
— Скот знае ли къде живеем?
— Знае името на Мат, а Мат е включен в телефонния указател. Андреа, полицията ще започне да го преследва с готово за стрелба оръжие. Трябва да напуснете къщата.
Андреа отговори:
— Ето какво ще направим. Ще се обадя на Мат, а след това до приюта. Ще заведа децата там и ще пренощувам с тях. Ще бъде по-безопасно, ако останат там.
— Идеално. Благодаря ти, Андреа. Някой ден ще ти върна тази услуга.
— Хайде да опаковаме някои неща в куфарите — подкани я Андреа. — Ето че директорката на приюта за жени, срещу които е проявено насилие, сама намира подслон в него. Клиентките ми ще решат, че това е доста смехотворно.
— Аз не мисля така. Хайде. Хайде да се залавяме за работа — рече Нина.
След петнадесет минути Андреа и децата тръгнаха към приюта. Нина се свърза със Сенди.
— Трябва ми Пол — каза тя.
— Той работи с Уиш. Ще се обадят в кантората в пет часа.
— Няма ли Пол клетъчен телефон?
— Отказва да използва подобни устройства. Твърди, че те причиняват тумори в мозъка и унищожават малкото останало спокойствие на земята. Какво ще предприемете във връзка с Кърт? Знаете ли къде се намира той?
— Предполагам — отговори Нина. — Когато се обади Пол, кажи му да дойде с колата до езерото Фолън Лийф, след това да тръгне по пътя, който следва южния му бряг. Щом стигне до хижите, да поеме по черния път към хребета Ангора. Уведоми го, че съм тръгнала натам.
— Кърт там ли е?
— Искрено се надявам, че не е — отвърна Нина. — Просто кажи на Пол да ме намери там.
— Очаквайте пристигането на Пол — каза Сенди.
— Кърт е мой клиент — продължи Нина. — Той не е опасен. Аз мога да го доведа обратно без никаква заплаха за сигурността си, ако успея да го намеря. Ала трябва да побързам — тя остави телефонната слушалка на мястото й, изтича в спалнята си, свали официалния си черен костюм, след това набързо облече джинси и фланелка и обу удобни обувки. Изненадана, че се поддаде на моментно обзелия я порив, Нина хвърли в багажника на колата една лопата.
29
— Къде е тръгнала? — извика Пол в телефонната слушалка.
— Няма нужда да крещиш — отвърна му Сенди, след което му обясни всичко. — Вземи и Уиш — добави тя.
— Защо не я спря?
— Тя ме прегази като пикап V–10 — отговори Сенди.
Съвсем добросъвестно изоставен без постоянни грижи с цел да обезкуражи походите на туристите в уикенда, ограденият с дървета път, следващ южния бряг на езерото Фолън Лийф, скоро след пресечката с шосето се стесни и остана само с едно платно. Докато се люлееше зад волана заради огромните ями по пътя, Нина се питаше как Кърт е успял да се добере до тази местност, отдалечена на няколко мили от главното шосе.
Как би могла да се досети какви са плановете му? Дори и в най-смелите си предположения не би могла да си представи, че той ще предприеме подобна стъпка, с която бе компрометирал изцяло и себе си, и нея.