— Кърт — прошепна тя. След миг повтори: — Кърт.
— Не се отдръпвай от мен.
— Няма.
— Обичам те.
Тя не отговори. Като лози от бръшлян, чиито корени се бяха вплели един в друг, те стояха, докосвайки се един друг. След това той я прегърна, притисна я към тялото си, вдигна я от земята и започна да я поклаща напред-назад, напред-назад.
Измина много време, преди да я пусне внимателно до себе си. Едва тогава Кърт прошепна:
— Сега имам всичко, което искам. Аз те прегръщах. Но…
— Открил си нещо, нали?
— Да.
— Покажи ми го.
Той я поведе през обраслата с треви поляна зад огромния гранитен блок, който Нина сега разпозна — беше го виждала във филма на Тери. Малък черен отвор, висок около осемнадесет инча, широк два фута се бе образувал на мястото, където масивният блок се опираше в други, по-малки скали. Кърт отново си сложи ръкавиците, които бе свалил по-рано.
Той пъхна ръка в отвора.
— Не се страхувай — каза и измъкна една дълга кост.
И късчета избелял плат, окъсани, вмирисани на плесен, мръсни. И още кости, много, много кости.
Череп, върху който все още висяха мръсни кичури руса коса.
Темара?
Тялото на Кърт се подпираше о скалата, надвесено над тъмната дупка, която той беше открил. След това мъжът продължи да копае с удвоени усилия, сякаш се страхуваше, че Темара щеше да остане изгубена навеки в пещерата. Ровеше трескаво в купчината от камъни, пръст и части от костите на момиче, открояващи се в сухата дупка, решен да завърши започнатото, съсредоточен до крайност в работата си, сякаш забравил, че очите на Нина наблюдават зловещата сцена.
Шокът, който бе преживяла при вида на костите, върна Нина към действителността.
— Кърт, спри! — извика тя. — Съдебният лекар трябва да види всичко това в неговия първоначален вид. Не докосвай нищо повече тук!
— Не мога да я изоставя тук — отвърна Кърт.
— Поседи до мен за минута. Моля те, позволи ми да поговорим.
Той погледна нерешително към костите, после сякаш силите му го напуснаха и той се строполи до нея. Нина осъзна, че той е крайно изтощен, на границата на припадъка.
— Как стигна дотук?
— Дойдох на автостоп до пътя край езерото — отговори той. — След това тичах. Знае ли полицията къде се намирам?
— Не. Ще ми се и аз да не знаех. Хубаво би било, ако не беше докосвал нищо.
— Бедната Тем. Не заслужаваше такъв край. Не възнамерявах да я изровя. Просто… след като я видях, просто не можах да я оставя така.
— Все още не знаем, че това е тя, нали? Искам да кажа, докато не направят проверка.
— Шегуваш ли се? Та аз й бях купил този колан, по дяволите.
Едва сега Нина забеляза сребърна катарама във формата на орлова глава, която Кърт стискаше в ръка. Той отново свали ръкавиците си, остави ги до лопатата и сложи катарамата върху равната част от скалата.
— Не мисля, че ще издържа повече — прошепна той. — Полудявам. Това са нейните кости, Нина.
— Постигна онова, което си беше поставил за цел. Сега трябва да се върнем обратно.
— По-добре да ме застрелят и да приключа с всичко това. Така за теб също ще бъде по-добре. Искам да те прегърна още веднъж.
Те се притиснаха един към друг. Нина се чувстваше объркана от всичките черти, които откриваше у себе си: беше майка, адвокат, любима, изоставена.
— Ще те закараме обратно. Бързо. Ще спасим положението — прошепна тя.
— Няма да се върна назад. Моля те, опитай се да разбереш. Не мога.
— Ще се страхуваш до края на живота си. Това е истински ад.
— По-добре, отколкото в проклетия затвор.
— Не губи надежда. Моля те… Трябва да ти кажа нещо… — Тя осъзна, че той щеше да си отиде, и инстинктивно притегли главата му към себе си. Кърт започна да я целува — бузите, носа, челото, влажните й очи. Устните му докосваха нейните и бяха топли, меки, притискаха се по-горещо, тялото й се отпусна до неговото. Нина отвори очи и погледна в неговите. Времето престана да тече. Те се целуваха край езерото Фолън Лийф и скоро щяха да се оженят…
— Трябва да тръгвам — прошепна той и отдръпна глава. След миг щеше да се изправи и да направи първата крачка, която щеше да го изведе завинаги далеч от нейния живот…
Пол скочи от храстите и блъсна Кърт далеч от нея. За миг Нина застина на мястото си, неспособна да разбере какво става пред очите й.
Двамата мъже се вкопчиха един в друг, завъртяха се към една скала, главата на Кърт се блъсна в камъка, ала той успя да отблъсне Пол встрани. Олюлявайки се, Кърт се опита да се изправи, ала не успя. Пол сграбчи краката му и отново го събори на земята. Лицето му беше изкривено от гняв.
— Престанете! Престанете! — извика Нина. Кърт натисна главата на Пол между два камъка. Тя усети, че започва да крещи. Едва сега забеляза, че Уиш стои зад купчината кости, размахвайки револвера на Пол в ръка, и вика с все сила на двамата мъже да прекратят схватката.