— Ще ми се никога да не бях ходила там. Нямах време да обмисля всичко.
— Не че искам да сменя темата на разговора, но какво ще правим сега? Уволняваш ли ме?
— Сега се нуждая още повече от помощта ти. Но предполагам, че ще напуснеш само ако те уволня.
— Ще остана да работя за тебе, ако искаш. Бездруго той отново попадна на мястото, където би трябвало да бъде, докато всичко се изясни. Някой трябва да бди над живота ти, а аз съм най-добрият. Какво казва той?
— Остави ме аз да реша как да продължим.
— Той направо си изпроси боя — заяви Пол. Нина си помисли: „Не е необходимо двамата да се харесват.“ Тя имаше нужда от Пол. Кърт имаше нужда от Пол. Затова тя не продължи повече на същата тема.
Вместо това каза:
— Той е зле психически, Пол. Най-безопасното място за него сега е в Плейсървил. Сякаш трябваше да намери Темара, за да разбере, че онова, от което най-много се е страхувал, е истина. Наистина се оказа така. Струва ми се, че Кърт вече не се интересува какво ще му се случи в бъдеще. Много се тревожа за него.
— Казвах ти преди, ще го повторя и сега — подхвана Пол. — Личният ти ангажимент към този случай е прекалено голям. Не обвързвай емоционалното си състояние с този безотговорен човек.
— Опитвам се да остана безпристрастна. Трябва да се държа именно така.
— Ще обвинят ли Скот в убийството на Темара Суит?
— Ами… тази сутрин се обадих до кабинета на областния прокурор и разговарях с Колиър Хелоуел. Все още е рано да се каже, ала мисля, че на настоящия етап Хелоуел не разполага с достатъчно доказателства. Това убийство е било извършено преди дванадесет години. Сутринта разговарях с Хелоуел. Ако предположението ми е правилно, той няма да възбуди съдебно преследване срещу Кърт и няма да предяви обвинение към него за убийството на Темара Суит.
— Това е добре, нали? Защо тогава изглеждаш толкова мрачна? — попита Пол.
— Защото мисля, че той ще извърши много по-умна съдебна маневра. Ще използва веществените доказателства, за да обвини по косвен начин Кърт в убийството на Темара.
— Мислех си, че това не е прието. Искам да кажа: посочваш някой човек, който може би е убил някого преди години. След това правиш извода, че той е лош тип, който по всяка вероятност е извършил и убийството отпреди два месеца.
— Взето като цяло, това е съвсем вярно. Нямаш право да използваш доказателства от предишно престъпление, за да убедиш съдебните заседатели, че човекът притежава лош характер или предразположение към извършване на нови престъпления. Но общото правило има множество изключения. Едно от тези изключения гласи: доказателства от извършено в миналото престъпление могат да бъдат използвани, за да покажат мотива на друго престъпление, извършено впоследствие.
— Какво от това?
— Струва ми се, че сега теорията на обвинението е следната: Кърт е убил Темара. Тери е направила филм за нея, задълбаващ прекалено много по темата, разкривайки някои истини. Кърт я е убил, за да спре разпространението на филма. Така убийството на Темара се превръща в мотив за убийството на Тери.
— Но филмът не посочва Скот като убиец!
— Но по всяка вероятност хвърля съмнение над него с разговорите за тайнствения приятел на Темара Суит. Между другото, Хелоуел ми съобщи, че доктор Клозън, съдебният лекар, е направил незабавно аутопсия. Според него останките от тялото потвърждават, че смъртта е настъпила преди години, макар че не е бил в състояние да определи точно времето, когато е настъпила смъртта. Според него Темара е била застреляна два пъти в таза — точно там, близо до скалата. Дори са намерили калъф на пушка с калибър 30–06.
— Само не ми казвай, че пушката е с марка „Ремингтън“ — намеси се Пол.
— Да. Което би могло да уличи както Тери, така и Кърт. Проблемът е там, че не мога да позволя на Колиър да разговаря с Кърт. Прокурорът сигурно мисли, че само убиецът би могъл да отиде на онова място и да изкопае останките от жертвата. Както и да е, Колиър никога няма да повярва, че Кърт се е изкачил до хребета само защото някаква скала от филма му се сторила позната.
— А ти вярваш ли в това?
— Снощи отново гледах филма. Завоят по пътеката беше същият, квадратната бяла скала изглеждаше точно по същия начин. Аз не бих могла да направя тази връзка, но Кърт… той се чувства в гората както в града. За него скалата е била като светофар на ъгъла на някоя улица.
— Това отново ни връща към хипотезата за Тери Ландън — изтъкна Пол. — Никой не знае къде се е намирала тя в нощта, когато е умряла Темара Суит. Проверих. Дори не са я разпитвали. Тери е познавала Темара, защото градът е малък, и двете обичали да посещават вечери, посветени на поезията, и други такива мероприятия, свързани с изкуството. Не са се движели заедно и никой не би помислил, че Тери Ландън знае нещо по случая.