След това слънцето се плъзна по склоновете на планината и езерото стана тъмновиолетово. Тя бързо доплува до брега, зави се в дебела хавлиена кърпа и се изтегна на одеялото върху пясъка. След това похапна заедно с децата от сандвичите, наслаждавайки се на топлата лятна вечер. Поведението на Боб отново изглеждаше нормално, Нина се надяваше, че последните тревожни новини не бяха повлияли на настроението му.
Успокоена, Нина наблюдаваше как Мат проверява предпазната жилетка на единствената млада жена в групата, а след това отново се качва в моторницата. Лодката започна да пори водите на езерото, жената полузатича към водата, притискайки тяло с цялата си сила към предпазната жилетка. Парашутът изсвистя и се отвори зад нея. Точно на брега краката й се откъснаха от земята, сякаш беше станала някаква магия. Трицветният парашут се издигна грациозно във въздуха, краката на малката фигура под него все още продължаваха да се движат енергично, сякаш се стремяха да се отблъснат още по-нагоре. Мат погледна назад, за да се убеди, че всичко с момичето е наред, след това отново съсредоточи вниманието си върху управлението на лодката.
„Добрият ми по-малък брат“ — помисли си Нина. Припомни си как Мат я бе приел миналата година, как се бе държал като истински баща на Боб, как й бе предложил подслон в своя дом. Беше постигнал много почти от нулата. Не бе имал достатъчно средства за обучение в колеж, никой не му бе давал нито цент. Беше спечелил мястото си под слънцето, комбинирайки изобретателния си ум с упорита работа. Огромната му любов към съпругата и децата беше сложила край на безцелността и негативизма, които го измъчваха до двадесет и пет годишна възраст, преди да се пресели в Тахо.
Хората на брега наблюдаваха моторницата. Парашутът беше достатъчно високо и улавяше последните ярки лъчи на невидимото слънце. След това лодката смени посоката и отново пое към брега. Бавно, съвсем бавно Мат започна да намалява скоростта, момичето започна да се спуска надолу и падна в морето, а братът на Нина я изтегли на борда и след това я доведе до брега. Той се зае да сгъва парашутите в сгъстяващия се мрак, Нина опакова вещите на децата и им помогна да съберат отпадъците. Почивката й свърши. Отново трябваше да застане на поста си. Мат щеше да завърши работата си тук, след това щеше да вземе Андреа от приюта. Той и Андреа бяха запланували да вечерят късно в някой ресторант край брега.
По-късно, разхождайки се в затоплената къща в стария си копринен халат, Нина затвори прозорците здраво и спусна завесите. Опасенията й отново започнаха да се завръщат. Имаше чувството, че нещо я дебне отвън, макар че когато погледна през прозореца, видя единствено звездите и тъмните очертания на дърветата.
Когато беше проверила всичко и се убеди, че нищо не ги заплашва у дома, тя излезе в коридора и се отправи към детските спални. Провери момчетата и видя на оранжевата светлина на луната, каквато имаше още само във филмчетата за семейство Флинтстоун, че Боб бе все още буден. Той тихо мърмореше нещо на своя тюлен. Трой кихна на съседното легло.
— Лека нощ, сине — каза тя и понечи да затвори вратата.
— Мамо? Имам един проблем — прошепна той. — Свързан е със случая, по който работиш.
Нина се готвеше да му каже, че е време за сън. Беше късно, трябваше да обмисли още толкова неща…
— Може ли да поговорим за моя баща?
Гласът му беше толкова тих и нежен.
— Добре — отговори тя.
— Кога мога да го видя?
Нина бавно отвърна.
— Не веднага. Може би след процеса. Ще видим.
— Страхуваш ли се от него?
— Не.
Трой се обърна на другата страна, смъкна завивките си и млясна с устни насън.
— Това е хубаво. Ще спечелим ли?
— Не зная, сине.
— Не разбирам онази жена Тери. Как са я убили, мамо?
Нина го остави той да води разговора, отговаряйки на въпросите му. Започна да му разказва за съседа, който беше заявил, че е видял Кърт в нощта, когато Тери била застреляна, ала Боб я прекъсна:
— Тя идва в училището, мамо. Една седмица преди това. С нея беше и онова голямо, черно куче. Мисля, че беше дошла специално, за да разговаря с мен. Зададе ми страшно много въпроси за времето, когато бях отишъл да търся своя баща.
— Така ли? Значи си разговарял с нея в училище? Но ти не бива да разговаряш с…
— Но тя не беше непозната! Запознах се с нея в твоя кабинет. Тогава Тери каза, че е твоя приятелка. — Нина още не беше успяла да го засипе с цяла лавина от въпроси, когато Боб протегна ръка и я сложи върху устата й. Никога по-рано не беше правил така. Постъпката му постигна желания ефект — Нина не успя да изрече нито дума.