Мат спря. Нина го докосна леко с ръка.
— Хайде — каза тя. — Разкажи ни всичко докрай.
— Те проведоха… буквално сюрреалистичен разговор. Тя му каза, че ще му съобщи някои неизвестни нему неща и ще го запознае със сина му. Искаше да създаде „подходящ контекст“ на казаното от нея.
Започна да приказва с високопарни фрази за някакво бебе. Заяви, че виновният бил той. Измамил я, накарал я да го роди, а всъщност никога не я обичал. Мъжът се опитваше да я прекъсне. Каза, че всичко било измислица, той нямал друго дете, тя била жестока кучка, било му писнало от нея, затова тя трябва да се махне по-далеч от тебе и от него. Бях твърде шокиран, когато чух името ти в този ужасен спор, Нина.
Андреа изрече тъжно:
— О, Мат.
— Тя губеше битката и мъжът се опита да я успокои. „Сега си отивам“ — каза й той. Тогава гласът й се промени, беше разбрала, че той наистина е решил да го стори. Тя заяви: „Не мисля, че ще стане така“ — за миг се възцари ужасна тишина. Стори ми се, че мъжът е обречен. Свих се в шкафа, треперещ като уплашено коте, докато се мъчех да разбия ключалката.
— Какво друго би могъл да направиш, Мат? — попита Нина и хвана ръката му.
— Мъжът каза: „Всичко между нас свърши, Тери. Но ако направиш нещо, най-дребното нещо, с което би могла да нараниш Нина Рейли, ще ме видиш един-единствен последен път — ще се върна да те убия.“
Целият ми план беше следният: щях да счупя вратата и да побягна към задния вход веднага щом тя го застреля. Не можех да действам като герой. Тази жена щеше да се насочи към Боб.
Тогава чух изстрел. Входната врата хлопна. Тя започна да пищи.
— Той се е върнал — предположи Андреа. — Върнал се е и я е застрелял.
— Аз мислех за Боби в шофьорската кабина на камиона. Ключалката изщрака, отворих вратата на шкафа. Тя стоеше до стената на два фута от мен, стиснала пушката с две ръце, взираше се с празен поглед в пространството, просто държеше оръжието като ненужна вещ, затова се опитах да мина край нея. Тя вдигна пушката, насочи я към мене с пръст върху спусъка, готова да ме убие незабавно. Видях добре очите й, Нина. Съзрях собствената си смърт в тях. Разбираш ли, Нина. Ти си била в студиото й.
Нина не отговори. Тя чакаше.
— Тери каза: „Няма да ходиш никъде“, — но вече бях успял да сграбча пушката. Двамата започнахме да се борим, придвижвайки се към входната врата. Пушката изстреля. И двамата се олюляхме назад; възползвах се от открилата се пред мен възможност и побягнах към задния вход.
— Мат — извика Андреа. Гласът й, изпълнен с дълбока болка, прозвуча много по-различно от деловия тон на съпруга й. Той вдигна показалец пред устните си и продължи, впил поглед в масата:
— Бягах край оградата в гората и стигнах до ъгъла на парцела й. Онова глупаво куче тичаше до мен, не лаеше, сякаш бе излязло на весела разходка. Прескочих оградата и се озовах на пътя, след това отидох при Боб. Казах му, че ще разговарям с теб за случилото се тази нощ. Това го успокои, струва ми се, че след малко той заспа. Беше доста по-късно от обичайното време, когато си ляга вечер, освен това Боб беше въртял педалите почти през половината град. Сигурно се е чувствал изтощен.
Останалата част от пътя карах с максимално висока скорост, само дето камионът не експлодира. Влязохме през кухненската врата, не запалих лампата и веднага изпратих Боб да си легне.
Мат се наведе уморено към Андреа. Тя помилва бузата му и измърмори нещо успокоително.
После се обърна към Нина. Изразът на лицето й беше също така предизвикателен, както този на съпруга й преди известно време.
— Направил го е, за да защити Боби — изрече тя.
— Да — потвърди Нина. — Той все още закриля Боби.
Нина се изправи мъчително като инвалид, наплиска лицето си със студена вода на мивката, неспособна да погледне брат си. Мислеше за Кърт, Мат и Боби, за тъмнината, която Тери беше хвърлила в живота им.
— Какво точно искаше да кажеш с това? — попита Андреа.
Нина се върна на масата и все списъка с веществени доказателства, който бе разглеждала, преди да се приберат те. Тя го блъсна към Мат и каза:
— Разказът ти беше добре измислен. Притежаваш присъщия на ирландците талант да украсяваш събитията. Думите ти звучат достоверно въпреки фактите, които ги опровергават. В списъка от веществени доказателства фигурира бейзболна шапка от кадифе — полицаите са я намерили при огледа на студиото. Преобърнах цялата къща, търсейки шапката на Боб, Мат. Не я намерих. Така е, защото Боб е оставил шапката си с надпис „Не се страхувам“ в студиото на Тери онази нощ. Нали така, Мат. Той ти е разказал цялата тази история, нали?
Затова този път ми кажи цялата истина. Видял ли е Боби как Кърт я убива? Или… Боби ли е убил Тери Ландън?