32.
— Боб беше в камиона. Той не е ходил в студиото. Казвам ти какво се случи наистина! — Мат закрачи напред-назад из кухнята. Нина стоеше, опряла гръб о мивката, търсейки опора. Андреа все още седеше до масата и ги наблюдаваше с уплашени очи.
— Значи шапката му просто е излетяла до студиото на Тери — каза Нина. — Той не ходи никъде без тази шапка. Как да ти повярвам?
— Взел е моята в тъмното. Аз съм сложил на главата си неговата, защото беше студено и не излизам никъде без шапка.
— Съжалявам — прекъсна го Нина. — Просто не ти вярвам. Защитаваш го. И двамата лъжете.
— Как би могъл да лъже за подобно нещо? Не ти ли каза, че едва е успял да премине през портата, когато го хванах?
Нина се замисли. Боб бе приказвал бързо, излял бе всичко от себе си, бързайки да обясни случилото се. Тя си позволи да запази мъничка, едва мъждукаща надежда. Надяваше се Мат да е оставил шапката в студиото на Тери. Надяваше се, че Мат е убил Тери, защото Мат беше мъж, а Боби — все още момче. Мат можеше да оцелее след това. Боби нямаше да успее.
— Ще събудя Боб — каза Нина. — Ще го попитам направо. Това не бива да се отлага.
— Почакай — възпря я Андреа. — Не можеш просто да го довлечеш тук и да го подложиш на кръстосан разпит.
Нина заяви:
— Трябва да науча, Андреа. Как можем да направим това?
— Аз ще го извикам — предложи Андреа и тръгна към вратата. — И двамата мълчете, когато се върна с него.
— Аз не лъжа — обърна се Мат към Нина. — Ще видиш.
Ала Нина не можеше да му каже нищо. Тя издърпа един стол и отпусна глава в ръце.
След малко се върна Андреа, водейки нежно Боб след себе си, който примигваше и триеше очи. Андреа заговори толкова тихо, сякаш гласът звучеше в съня на момчето:
— Хайде сега да изпием чаша вода. — Тя отиде до мивката, донесе му вода, а Боб седна на стола до Нина, полузаспал, изпаднал в някакъв нереален свят, дете в пижама, сред непознатата светлина в кухнята посред нощ.
— Веднага ще те заведа в леглото — прошепна Андреа. Гласът й звучеше успокоително като приспивна песен. — О, скъпи, къде ти е шапката? Забравил ли си някъде черната си шапка?
Той се прозина, почти затвори очи и протегна ръка към главата си.
— Изгубих я — отговори Боб.
— Спомняш ли си къде я изгуби?
— Сложих я на поставката за шапки. После изчезна някъде — отвърна момчето и отпи още веднъж от чашата. — Искам нова шапка — добави то. Водата го ободри.
— Ще ти намеря — обеща Андреа. — Каква искаш? — Тя го хвана за ръка и му помогна да стане от стола.
— Пак да има надпис „Не ме е страх“. Мама знае магазина, където ги продават — Боб се наведе към майка си, отпускайки се уморено в ръцете й.
— Лека нощ, мамо — той я целуна по бузата и Андреа го заведе отново в леглото.
— Доволна ли си? — попита Мат.
След минута Андреа се върна при тях. Часовникът във всекидневната стая удари един часа. Тя каза:
— Утрото е по-мъдро от вечерта. Тогава ще решим какво ще правим.
— Процесът започва след една седмица. Сега зная, че клиентът ми не е извършил убийството — изрече бавно Нина. — От етична гледна точка би трябвало незабавно да се обадя до кабинета на областния прокурор. Те ще анулират случая…
— И ще арестуват Мат — прекъсна я Андреа, сякаш Мат се намираше някъде навън и не слушаше разговора им.
— Било е самозащита. Мат може да обясни…
— Никой няма да потвърди думите му — възрази Андреа. — Той не се е обадил веднага. Няма да му повярват. Ще го арестуват и ще го пратят в затвора.
— Мога да го освободя под гаранция…
— Също както Кърт, нали? Ами ако го обвинят в предумишлено убийство е го изпратят в затвор за полагане на принудителен труд?
— Ала не бихме могли да оставим в затвора Кърт. Не можеш да си представиш как му действа обстановката там!
— Значи предпочиташ Мат да бъде в затвора вместо него? — Нина никога не беше виждала Андреа толкова възбудена. Тя все още беше облечена в леката рокля на цветчета, с която бе ходила на вечеря, ала в поведението й не се чувстваше никаква мекота. Стоеше зад Мат, поставила ръка на рамото му. Нина имаше чувството, че тя би сторила всичко, за да защити съпруга си.
— Разбира се, не! За Бога, Андреа! — възкликна тя.
— Ще призоват Боб като свидетел. Може би ще проучат загадката с шапките. Може би няма да му повярват. Ти самата отхвърли думите му като неверни, а си негова майка — гласът й се повиши. — Само да си посмяла да нараниш Мат! — изкрещя тя.
— Престани — намеси се Мат и стисна ръката й, без да откъсва поглед от Нина. — Стига приказки — изрече той. — Нина ще трябва да реши какво ще правим.