Андреа отпусна главата си върху челото на Мат и започна да хълца.
— Аз ще ти помогна, Мат. Ще те защитя… — заговори Нина, едва сдържайки сълзите си.
Той протегна ръка и помилва жена си по главата.
— Никога не съм искал да крия от никого онова, което преживях. Просто се случи така… чувствам се същият човек. Всеки ден мислех за това, докато Скот беше в затвора вместо мен — повярвай ми, Нина, аз също страдах. Исках да ти разкажа всичко, преди той да подаде иск за обжалване на делото, преди да го осъдят. Вярваш ми за това, нали?
— Разбира се.
— Готов съм да посрещна всичко. Ще понеса последствията за стореното от мен.
— А ние какво да правим, Мат? Помогни ми. Не ме натоварвай с тази огромна отговорност.
— Не зная — изрече той. — Мислех да събера багажа, да взема Андреа и децата и да се преселим на някое ново място. Ала вероятно щяха да ме открият и през цялото време трябваше да живеем в страх. Помислих да се самоубия. Ала не искам да причиня такава беда на децата си. Оставям се в ръцете ти. Зная, че мога да ти се доверя, Нина.
— Хайде да си легнем, Мат — каза Андреа и го дръпна леко за ръкава. Нина си помисли: „Тя иска да се махне от мен. Не я обвинявам за това“. Той стана, без да изрече нито дума повече, и тръгна към вратата. Нина видя тъгата и смирението, изписани на лицето му, преди да й обърне гръб.
Когато Мат излезе, Андреа се приближи до Нина и пребледняла до смърт, прошепна:
— Ти си виновна. Ти му причини всичко това, защото в самото начало не каза на Боб за баща му. Ти направи Боб уязвим, Мат само се е опитвал да му помогне, когато го е проследил. Сега ти трябва да се погрижиш за всичко. Каквото и да ти струва това, разбираш ли?
— Какво да направя? — попита отново Нина.
— Ти си известната умна дама адвокат. Ти ще решиш — отвърна й Андреа. — Семейството е на първо място. Чуваш ли? Защити семейството си, както Мат е защитил Боб.
В един часа след полунощ среднощното шоу „Лудориите на Холивуд“ беше в разгара си в ресторанта на хотел „Цезар“. Пол беше спал толкова много в болницата, че не можеше да се свърти в стаята си, затова слезе долу да провери каква е тази врява в балната зала.
Около тридесет момичета подскачаха пред очите му, украсени с волани, пера и пайети, като по-голямата част от танцовите костюми се намираха на главите им. Всичките бяха млади, стройни, преливащи от ентусиазъм, с малки, голи гърди. Статуя на гущер, обърната към танцьорките, пееше: „На Копа… на Копакабана…“ Пол беше почти сигурен, че Копакабана се намира далеч от Холивуд, ала песента беше подходяща за буйния ритъм на танца, момичетата можеха да покажат без затруднение прелестите си, а масата на детектива беше недалеч от сцената.
Третото момиче от ляво на дясно му се усмихваше по специален начин — той беше съвсем сигурен в това, — тя беше направо шеметна, краката й приличаха на дълги, загорели от слънцето моркови — не, не моркови, тези зеленчуци не можеха да обрисуват достойно прелестта им. Не, краката й приличаха на изящните стъклени вази, в които бе поставена само една роза. Е, така описанието ставаше по-точно, ала имаше още да се желае, Пол никак не бе добър в намирането на подходящи сравнения. Да, тя определено се опитваше да привлече вниманието му. Той притисна длан към сърцето си, после посочи часовника на ръката си, изпращайки съобщение на танцьорката, че ще я чака след представлението.
Ето, тя му подари още една ослепителна усмивка, докато се стремеше да докосне с глава пода на дансинга заедно с останалите момичета. Високата музика, движещите се непрекъснато светлини, танцуващите момичета и уискито „Джак Даниелс“, което бе погълнал, го накараха да се почувства почти същия човек отпреди години. Той предпазливо разтърка мястото на главата си, където Нина го беше ударила с онзи камък.
Напоследък детективът се чувстваше някак несигурен; все се питаше дали Нина е влюбена в своя клиент убиец. Беше видял как Скот я целува горе край пътеката, а тя отвръщаше охотно на ласките му. Нина беше отметнала глава назад, бляскавите й коси почти докосваха земята, очите й бяха затворени, бялото й гърло блестеше на слънцето, а чувствените й меки устни изричаха мили безсмислици или цитати от някакви съдебни дела, кой ли можеше да бъде сигурен в това, по дяволите…
Шоуто свърши. Пол се отправи зад кулисите, мислейки си, че последния път, когато бе отишъл зад кулисите след едно представление, си бе създал големи неприятности. Мъжът от охраната на гримьорната го изгледа злобно, ала Пол обясни:
— Една госпожица ме очаква. — Затова мъжът му позволи на надзърне вътре и да помаха с ръка на момичето.