Нина отново прибра фотографията в куфарчето си.
— Ще я оставя на пазача да ти я предаде, Кърт. Тя е за тебе. Сега трябва да ти разкажа за още много други неща.
— Той прилича на мен — възкликна Кърт. — Толкова много прилича на мен. Какво ще кажеш за това! Разкажи ми за него — и Нина му разказа за Боб, за неговия скейтборд, за училището, за това колко много харесва кучета, малки украшения или играчки и очите на Кърт пламнаха по начин, който вече беше забравила. В продължение на пет минути и двамата бяха забравили къде се намират.
Най-сетне Нина каза:
— Позволи ми да продължа.
— Добре. Разкажи ми каквото искаш.
Нина говори дълго време. Искаше Кърт да научи всичко, затова започна от пикника, разказа за пътуването на Боб до Монтерей, описа разговорите си с Тери, Пол и накрая с много усилия му разказа за признанието, което беше направил Мат предната вечер. Докато приказваше за последната част от разказа си, не можеше да го гледа в очите. Чувствата й бяха много объркани.
Когато най-сетне вдигна глава, Кърт беше впил поглед в земята със същия безрадостен израз, какъвто бе имало собственото й лице сутринта в огледалото — маска на човешко същество, изправено пред мъчно решим проблем. Проблем прекалено голям, за да бъде разбран, прекалено тежък, за да се справи с него човек.
— Затова дойдох при тебе. Казах ти всичко, което знам. Аз съм твой адвокат, дългът ми повеляваше да те запозная с това — завърши Нина, ала не почувства облекчението, което се бе надявала, че ще я обземе, след като разкрие цялата информация пред него. Изпитваше начални пристъпи на ярост, искаше да намери някакъв изход, ала не успяваше.
— Благодаря ти — беше всичко, което изрече Кърт, и тя осъзна, че той поне я разбира.
— Ужасно е — промълви Нина.
— Не разбирам — продължи Кърт — защо цената за моята свобода е толкова висока. Защо свободата ми може да дойде само за сметка на болката, преживяна от твоето семейство. Не бихме могли да бъдем щастливи след това, нито аз, нито ти.
— Да — Нина не можеше да повярва. Кърт не мислеше за това как ще излезе от затвора, как ще се върне в Германия, забравяйки за нея, за Боби и Мат; той мислеше само за нейното щастие и за щастието на сина си.
— Радвам се, че аз и Боб никога не сме се срещали, затова не е успял да се привърже към мен — изрече изведнъж Кърт. — Нина, ето какво искам да направиш. Искам да излезеш оттук и да забравиш всичко, което е приказвал Мат.
— Не трябва да жертваш себе си. Няма да позволя това да се случи.
— Аз съм човек, който може да бъде пожертван — възрази Кърт. — Нина, аз нямам семейство с изключение на Боби, а той едва ме познава. Момчето обича Мат и теб. Ти и твоето семейство рискувате много повече неща.
— Чакай! Кърт, чакай. Поговори с мене.
Той се поколеба за миг, след това отново се обърна към нея.
— Ще се обадя в прокуратурата. Длъжна съм да го сторя.
— Не го прави — Кърт клатеше глава. — Ще им кажа, че лъжеш, за да ме спасиш, за да внесеш неяснота в случая. Той знае за нас, нали, Нина? Знае, че ти би излъгала, за да ме спасиш. Аз ще направя самопризнания.
— Слушай. Може би има някакъв друг начин — тя беше обмислила целия процес от самото му начало и макар че не бе очаквала подобна реакция от негова страна, Нина беше добър адвокат. А като такава, бе добре подготвена. — Ами ако не повярваме на нито една дума от онова, което каза Мат? Защо не се явим на процеса? До него остава само една седмица. Би ли могъл да издържиш по време на процеса?
— Разбира се — отговори Кърт. По лицето му се появи усмивка, която тя обичаше толкова много; или просто отново се беше влюбила в него? — Искаш да ти дам шанс да измъкнеш заека от шапката на фокусника? Щом ти можеш да се справиш с това, и аз ще успея.
Нина каза:
— Много щедро от твоя страна, че постъпваш така. Отново ме караш да се чувствам храбра.
— Ами брат ти? Може ли да остане в града по това време?
— Той очаква да бъде арестуван днес. Ще понесе с достойнство всичко друго. Аз трябваше да отида онази нощ у Тери, не Мат. Той се опита да ми помогне с Боби, защото аз нямах време да наблюдавам собствения си син. Мат се опитваше да защити Боби, когато се случи това. Той винаги е бил толкова нежен и благороден. Наистина е покъртен.
— Разкажи му колко се радвам, че не го е убила — обърна се към нея Кърт. — Благодари му, че е спасил живота на Боб. Мисля, че наистина е сторил тъкмо това. Всички ние сме били истински щастливци.
Беше й трудно да си тръгне. Двамата с Кърт бяха предприели опасна стъпка. Нина знаеше, че след като напусне затвора, щеше да се качи в колата си и да си каже: „Това е углавно престъпление. Ще те лишат от адвокатски права. Ще загубиш Кърт и Мат, работата си, репутацията си. Полицията ще открие истината. Винаги я открива.“