— Техният основен проблем продължава да бъде мотивът на престъплението, макар че той не е необходим елемент на доказателствената част — подчерта Пол. — Мотивът е важен за съдебните заседатели.
— Съдебните заседатели може би няма да търсят така упорито този мотив, Пол — възрази Нина. — Момче и момиче посред нощ в гората. Темара употребява наркотици. Милн ще повдигне въпрос за регистрацията на пушката, калъфа на пушката, намирането на костите, връзката между Скот и Темара. Доказателствата не са много, ала ако съдебните заседатели сметнат, че са достатъчно, убийството на Тем би се превърнало в твърде убедителен мотив за убийството на Тери Ландън. Налице е бележката, изпратена от Кърт до Тери, в която той й настоява да го остави намира.
— А ние знаем, че той се е тревожел за тебе — отбеляза Сенди.
— Това твърди Скот — допълни Пол.
— Как би могло това да бъде изтъкнато като доказателство? — попита Сенди. — Той няма да даде показания.
— Колиър ще ме попита за контактите ми с Кърт преди изстрелите в студиото — отговори Нина. — Не съществува неприкосновеност на отношенията адвокат-клиент, преди Кърт да ме е наел като свой защитник по делото.
— В съзнанието ми непрекъснато се натрапва фактът, че филмът не го уличава пряко — намеси се Пол.
— Наистина е така, Пол. Това е слабост на обвинението, от която ще се възползвам в максимална степен.
— Твърде странно ми изглежда, че вие ще трябва да давате показания — обади се Уиш от канапето. — Кой ще ви бъде адвокат, ако вие извършите нещо нередно?
— Аз познавам законите, Уиш. Не се нуждая от адвокат. Зная, че не трябва да се спирам на част от информацията, попадаща под закрила, свързана с неприкосновеността на отношенията клиент-адвокат. Някои събития са извън нея. Борих се на едно от предварителните разглеждания на делото да не бъда призована като свидетел, но загубих битката. Ще трябва да свидетелствам.
— Нима от вас не се очаква да им представите някаква голяма изненада? Нещо блестящо, нещо, което би накарало човек от публиката да стане и да си признае за сторен от него грях? — попита Уиш.
— За съжаление, макар че подобно нещо би изглеждало добре на филм, в нашия случай то просто няма да стане. Ние очакваме те да направят грешка — отвърна Нина. — И те ще сгрешат. Всяка стратегия има своите слабости.
— О!
— Просто играя зле ролята на Пери Мейсън — добави Нина. — Съжалявам, Уиш.
— Аз също не съм Пол Дрейк — изтъкна Пол и почувства, че настроението му се подобрява. — Макар че без съмнение притежавам неговия невероятен талант.
— А пък аз не съм добрата стара Дела — намеси се Сенди и изопна украсената си с ресни каубойска пола.
— Какви са тези хора, които изброихте? — поинтересува се Уиш. — Някакви изтъкнати адвокати ли?
Преди да излезе, Пол предложи:
— Нина, хайде да се срещнем в събота вечер. Не клати глава, не бива непрекъснато да работиш. Трябва да си даваш почивка от време на време.
— Не мога, Пол. Когато не работя, спя или се опитвам да се грижа за Боб. Сега мога да правя само това. Съжалявам.
— Нека бъде така, щом искаш. Има ли нещо, което бих могъл да прегледам през уикенда?
— Не мисля. Подготвям въпросите към свидетелите и предварителната инструкция за съдебните заседатели.
— Тогава просто ще прекося планината и ще видя как ще тръгне животът в Кармел след дългото ми отсъствие там. „Освен това ще си поръчам чаша «Бърбън» и сода в заведението «Дъхът на шопара», може би ще сваля някоя привлекателна русокоса туристка от Швеция, а на тебе, госпожо, искрено пожелавам успех“ — помисли си той, изгубил всякакво търпение. Конкуренцията със Скот и с работата на Нина започваше да му става досадна.
— Ще се видим в понеделник.
В понеделник сутринта детективът се върна в Тахо и точно в девет часа и тридесет минути влезе в задушната зала на Върховния съд, напускайки с видимо неудоволствие прекрасната атмосфера на летния ден. Седна до Нина на масата на защитата. Тя подреждаше някакви документи пред себе си в подготовка за решителната битка, пренебрегвайки Колиър Хелоуел и неговите сътрудници. Дори престана да обръща внимание на Пол след краткия поздрав, който двамата си размениха.
Още преди да започне изборът на съдебни заседатели, денят потече неудържимо като пролетна лавина. В залата бавно влезе Кърт; полицаите му помагаха да придвижва напред окованите си във вериги нозе. Нина видя това и избухна в негодувание. Колиър Хелоуел беше категорично против Скот да бъде освободен от оковите, докато се намира в съда, макар че не възрази обвиняемият да бъде облечен в собствените си дрехи.