— Божичко! А аз едва не позволих на Боби да се качи в кабината на камиона при него. Откъде намери тази информация?
— Медицинската сестра, емигрантка от Филипините, която работи нощна смяна в болницата — обясни Пол. — Разбира се, ако искаш да се запознаеш с медицинските картони в психиатричното отделение, ще трябва да посочиш убедителна причина за издаване на призовка до съответната институция.
— Добре — каза Нина. — Довечера ще съставя текста на декларацията, необходим за издаване на призовката. Милн ще трябва да я подпише. Управлението на болницата ще се противопостави остро на това. — Може би щяха да се появят фактори, хвърлящи неяснота върху случая. — Плъхове! — повтори замислено тя.
— Те навремето са победили кучетата и са изяли котките — заяви Пол и се прозина. — Алибито на Ралф се свежда до показанията на баща му, че синът е спал дълбоко по време на стрелбата. Не ми изглежда твърде убедително, ако питаш мен.
— Широката усмивка на този човек, плъховете, извънгабаритните камиони… — изрече бавно тя.
— Той е приятен млад американец — добави Пол.
— Благодаря за допълнителните патрони, които ми подаде — обърна се към него Нина. — Може би ще мога да използвам Ралф, за да хвърля поне малка сянка на съмнение върху убийството на Тери.
— Колко такива сенки са необходими, за да накараш съдебните заседатели истински да се усъмнят? — попита Пол.
— Това знаят единствено те самите.
— Е, ще те оставя да се потиш над книгите, освен ако не мога да ти помогна с нещо. Има още няколко интересни сведения за другите свидетели, които ще можеш да прочетеш довечера. Добре — Пол се застоя край нея за миг, като че искаше да каже още нещо. Нина забеляза това, ала се престори, че не е. Погледът й остана забит в книгата.
— Довиждане — изрече небрежно той. — Ще ми се да дойдеш с мен. — Нина не реагира. Детективът се колеба още секунда, тътрейки крака по пода, след това си тръгна.
Нина извади жълтия си бележник и започна да записва съдебните дела, свързани с ограничаване физическата свобода на подсъдимия.
— Прочетох предоставените от вас материали — започна съдията Милн следобед. — Подсъдимият трябва да остане с окови, ала моля съдебните заседатели да не ги вземат под внимание, осмисляйки решението си по делото.
Нина почувства как вратът й отново пламва от гняв. Тя заговори:
— Ваша чест…
— Въведете съдебните заседатели — обърна се Милн към Кимура.
„Нека лицето ти изглежда радостно“ — каза си Нина. Докато твърде навъсените съдебни заседатели влизаха един след друг в залата и заемаха местата зад нея, Нина се опита да осъществи контакт с всеки един от тях, добавяйки към дружелюбния израз на лицето си и нотка на бодра увереност.
— Кърт — прошепна тя. — Спомни си какво говорихме преди малко. Изправи се. Нека лицето ти изглежда спокойно и невъзмутимо.
Тя погледна към Колиър. Той се усмихваше на влизащите съдебни заседатели — усмивката му беше служебна и не издаваше чувствата му. Ала от начина, по който прокурорът приглаждаше вратовръзката си, Нина си направи заключение, че той също изпитва нервност. Вече беше опознала настроенията и реакциите му.
Рязкото държание на Милн също претърпя промяна, стана дружелюбно и приятно. Всички те играеха като добри актьори, за да впечатлят бъдещите съдебни заседатели, опитвайки се да направят добро впечатление в самото начало. Отсега нататък беше важно единствено онова, което щяха да решат съдебните заседатели.
Започна трудният процес по избора на съдебни заседатели. Преустановиха работа в пет часа следобед и продължиха в девет сутринта във вторник. В продължение на цяла седмица бъдещите съдебни заседатели имаха последна възможност да говорят, понякога отговаряха на многословни въпроси с прекалено дълги отговори. След това онези от тях, които бяха избрани, трябваше да мълчат до края, като през цялото време правото да вземат решение им принадлежеше.
В петък вечерта, когато целият сложен процес завърши, Нина не беше удовлетворена. Докато тя и Пол чакаха доставката на пици по поръчка в кантората, тя сподели с детектива, че има прекалено много жени на средна възраст. Според Нина те щяха да подкрепят обвинението.
Тя прелисти купчините от документи пред себе си и изрече с глас, в който прозираше умора: