— Ще остана тук до полунощ. Процесът едва започна, а сънят вече не ми достига.
Нуждаеше се от емоционална подкрепа. Ала русите вежди на Пол бяха свъсени, на лицето му се беше появил заядлив израз, какъвто не беше виждала по-рано. На Нина не й мина през ум, че след дългия, уморителен ден Пол също може би чакаше жест на разбиране и топлота от нейна страна.
— Няма проблеми — реагира лаконично детективът. — Спечели тези дами на своя страна. Накарай ги да го съжаляват. Използвай онзи момчешки чар, с който Скот изглежда пленява вас, жените. Изкарай го жертва. Накарай ги да изпитват майчински чувства към него.
— Много добре — отбеляза Нина, почука с върха на химикала по устните си и кимна с глава. — Това ми харесва. Той наистина е жертва.
Тонът й изглежда подразни Пол.
— Значи такива чувства изпитваш и ти към него, нали? Майчински? По-добре се заеми здраво със задачата да го спасиш, защото той е просто противен кучи син — заяви той с неумолимост, която никак не й хареса.
— Повярвай ми, въобще не съм настроена майчински към него. Може би това ще ти допадне?
— Убедена си, че е невинен, нали? Всъщност дълбоко вярваш, че е така.
— Той не е убил Тери Ландън, Пол.
— Сигурна ли си? Откъде произтича убедеността ти? Нима скриваш някаква информация от мене? Ами Темара Суит? Сигурна ли си, че Скот не я е убил?
— Трябва да вярвам в това… Мисля, че Тери Ландън я е убила или някой друг. Не Кърт.
— Виждал съм много престъпници в дългата си практика — започна Пол, изправи се, а след това подпря ръце на бюрото. Устните му се изкривиха в подигравателна усмивка: — А жените биха направили всичко за тях. Тези престъпници са умели манипулатори. Онзи тип се справя добре с дамите. Нима не те върти на малкия си пръст? — Детективът отново се изправи и гневно ритна бюрото пред себе си.
— Престани, Пол. Нима не бива да изпитвам приятелски чувства към никого, освен към теб?
— Той те използва — отговори яростно Пол. — И това започва да ми омръзва. Репутацията ти отива по дяволите заради него. Хелоуел е почти убеден, че ти си инсценирала бягството. Целият град смята, че си просто поредната глупачка като героините от тъпите сапунени опери. Междувременно се намираш пред фалит. Зная, че Рийзнър не е върнал нито цент от хонорара, който му е изплатил Скот. Сенди му праща всяка седмица по едно писмо.
Колкото по-разгорещен ставаше детективът, толкова повече охладняваше държанието й. Беше осъзнала, че трябва да пожертва Пол, да го отстрани от случая. Рано или късно щеше да разкрие истината. Детективът трябваше да напусне и сега пред нея се откриваше съвършен начин да постигне онова, което беше решила.
Нина се изправи зад бюрото, обърната с лице към него.
— Говори тихо. Този случай е мой, не забравяй това. Аз вземам решенията. Впрочем кой днес се държа като загрижена майчица? Не можех да направя две крачки, без ти да долетиш до мен, пазейки ме да не нараня коляното си. През времето между изблиците, наподобяващи ревнива горила любовник, ти се отнасяш с мен като с дете.
Контраатаката на Нина накара Пол да стане моравочервен. Вени изпъкнаха по гърлото му, очите му изхвръкнаха леко напред. Чувстваше се уморен и бездруго търсеше повод за свада. Битката вече бе започнала и той забрави всичко друго.
Нина скръсти ръце на гърдите си и го изгледа гневно.
— Е, още сега направи плановете си. След като го осъдят, ще поискаш да отвлечеш хеликоптер, за да го измъкнеш от двора на затвора. Искаш да пропаднеш заедно със своя любовник, да му докажеш, че си вярна съпруга, когато ви пуснат от кафеза след двадесет години.
— А ти какво предлагаш — да бъда покорна твоя другарка в забавленията, без нито една сериозна мисъл в главата си?
— Това е по-добре, отколкото да се преструваш, че си мъж — отговори високо Пол. — Мъж в долнопробни обувки с високи токове.
— По дяволите, Пол, аз мисля не само за секс, за разлика от някои хора в тази стая.
— Можех да ти предложа много повече от това — заяви Пол. — Отивам си. Връщам се в Кармел. Ти очевидно нямаш нужда от мене. — Той се втурна с тежки стъпки в приемната. Минута след като тропотът заглъхна, Нина изведнъж осъзна, че Сенди бе слушала разговора им. Пол беше отворил външната врата, затова тя чу как секретарката му казва:
— Преди да се върнеш тук, мини през курс за подобряване на поведението.
— Кой ти е казал, че ще се върна? — Вратата се затръшна зад гърба му и тънките стени на кантората се разтрепериха.
Сенди влезе в кабинета на Нина, сложила ръце на кръста.
— Както винаги, закъснях за веселбата — рече тя. — Не ми остава нищо друго освен да почистя.