Никакви роднини и приятели не се появиха от страна на Тери, ако в това число не бяха включени членовете на семейство Кетрик, които, по всичко личеше, изпитваха задоволство от привилегированата позиция на Джери като очевидец. Родителите на Тери бяха мъртви и Нина не бе успяла да намери човек, който я познаваше добре. Дори и сътрудниците й в кинематографския бизнес можеха да разкрият съвсем малко неща за нея. Тя бе изпращала по факса офертите и кореспонденцията си от Тахо и бе запазила пълна тайнственост около личността си.
Родителите на Кърт също бяха мъртви, ала сестра му Беки беше пристигнала от Айдахо и щеше да остане тук, докато траеше процесът. Беки беше десет години по-възрастна от Кърт; вече била омъжена и се е преселила в Бойзи още преди Тем да изчезне от града. Тя бе споделила, че Кърт й пишел от време на време; сега Беки се опитваше да го подкрепи, ала годините, прекарани от двамата далеч един от друг, бяха направили връзката помежду им по-слаба.
Старците бяха заели местата си в дъното на залата — три жени и един много стар мъж, който често заспиваше и хъркаше.
Това беше всичко. Не се появи орда от изпълнени с любопитство ловци на новини, пътеките не бяха изпълнени с покрусени членове на семейството.
Разбира се, Пол не беше пристигнал. Беше се обадил на Сенди, че няма да дойде на процеса. Ала Нина не възнамеряваше да мисли за оттеглянето на Пол от случая. Сенди, заедно с Кърт, седеше на адвокатската маса до нея. Беше си сложила черни обувки с нисък ток, памучна зеленикавокафява риза и огромно черно сако, което й стоеше зле. Нина имаше нужда от помощта й: Сенди трябваше да следи огромния поток от документи, които можеха да потрябват за справка във всеки момент на делото. Секретарката й щеше да води бележки и да поддържа всички материали подредени в необходимия порядък. Уиш щеше да остане в кабинета, за да отговаря на телефонните обаждания. Така работата на кантората нямаше да бъде преустановена.
Колиър се изправи, заобиколи масата, определена за прокурора, и се насочи към подиума, поставен пред ложата на съдебните заседатели. Внимателно остави папката си с документи на масата, след това застана недалеч от подиума и започна да говори. Той изглеждаше в свои води, облечен в стария си сив костюм от мек плат. Беше спокоен, като че трябваше да разкаже някаква история на приятелите си, седнали на някоя пейка в парка.
— Разглеждаме дело, свързано с убийство на човек. Жена на име Тери Ландън била застреляна с пушка „Ремингтън“ в своето студио на тридесети март тази година в около единадесет часа и четиридесет и пет минути вечерта. Тук съм, за да представя пред вас фактите, свързани с това престъпление, по възможно най-ясния и обективен начин.
Фактите, с които ще се запознаете, бавно ще очертаят пред вас историята на един човек — той е тук, подсъдимият Кърт Скот. Ще научите, че господин Скот притежава определен чар, привличащ жените, качество, което е довело до смъртта на най-малко две човешки същества. Ще разберете как този човек е прелъстил едно младо момиче на име Темара Суит преди дванадесет години и е поддържал тайна любовна връзка с нея. По-късно я извел недалеч от една планинска пътека, стрелял два пъти срещу нея, а после заровил тялото й. Ще чуете как преди няколко месеца той използвал същата пушка, с която стрелял и убил бившата си съпруга, за да прикрие следите на първото си престъпление.
Съдебните заседатели слушаха с интерес как Колиър, почти без да се връща към масата, за да погледне записките си, разкриваше по прост, логичен начин подробностите по случая, които трябваше да подкрепи с доказателства. Той даваше най-доброто от себе си, беше съвършено подготвен, делови, показваше на съдебните заседатели — без да преувеличава каквото и да било, без да изпада в емоционални изблици, — че те биха могли да му се доверят и да следват разсъжденията му. Нина не беше изненадана от онова, което каза той; в щата Калифорния бе разработена подробна предварителна процедура, предназначена да сведе до минимум изненадите по време на съдебния процес.
Въпреки това, когато Хелоуел обобщи свидетелските показания, които трябваше да представи пред съда, Нина беше шокирана колко убедително звучеше тезата на обвинението. Тя повдигаше възражение, когато това беше необходимо, водеше си бележки, наблюдаваше госпожа Бъргъни и останалите съдебни заседатели, опознаваше израженията на лицата им и се опитваше да запази увереността си в крайната победа.
Колиър приключи в четири часа и петнадесет минути и съдията Милн закри заседанието на съда за деня. Кърт беше изведен от залата.