Нина и Сенди се върнаха в кантората, преодолявайки натовареното движение по улиците на града. Нина влезе в кабинета си, остави за по-късно работата с документите и съобщенията от телефонния секретар и потърси нов бележник.
— Сенди, напечатай бележките, които си водих през деня, и след това се прибирай у дома.
— А вие какво ще правите? — попита Сенди от вратата.
— Ще полея цветята и ще мисля.
— Ако отидете да вечеряте някъде и след това отново се върнете в кантората, бележките ще бъдат напечатани, а вие ще можете да мислите по-добре — Сенди включи компютъра. Нина излезе от кабинета, обула обувките си с нисък ток, и среса косата си.
— Сенди?
Секретарката се обърна и и вдигна гъстите си вежди.
— Какво има? — попита тя.
— Обаждал ли се е Пол? — поинтересува се Нина. — Чух, че се върна, за да чуеш съобщенията от телефонния секретар.
— Не е. Но Уиш иска да научи какво бихте желали да свърши в близките няколко часа.
— О, засега няма нищо за него.
— Мога ли да му поставя няколко задачи, които трябва да изпълни в кантората, докато вие сте в съда?
— Разбира се. Сенди, Уиш ли е единственият ти син?
— Да, единственият — отговори Сенди. — Ала имам три дъщери.
— Къде е бащата?
— Отдавна ни напусна — отвърна Сенди и в очите й се появи блясък, който накара Нина да не задава повече въпроси.
— Невероятно нещо е човек да има дете — продължи Нина. — Ако трябваше да планирам кога да родя дете, сигурно нямаше да го направя, но сега всеки божи ден се радвам, че Боб е в живота ми. Знаеш ли, просто ще се прибера у дома. Утре рано сутринта ще се отбия в кантората и ще разгледам изложението си. Иска ми се да помогна на Боб с домашната му работа, да поговоря малко с него за днешния ден в съда. Той се тревожи твърде много.
Тя се отби в супермаркета да купи подправки за спагети, приготви обилна вечеря, прекара известно време с Боб, взе вана и спа непробудно девет часа. Когато будилникът иззвъня в шест часа сутринта, Нина се чувстваше готова.
Съдебната зала. Кърт седеше до нея с безизразно лице. Днес беше облечен в сив костюм с бяла яка.
— Госпожо Рейли, можеше да започнете изложението си — обяви съдията Милн.
Тя започна бавно с прости думи, непрекъснато повтаряйки фразата „с умерена доза съмнение“, така че да се запечата в умовете на съдебните заседатели:
— Обвинението ще се опита да ви убеди, че става дума за хладнокръвно планирани убийства, извършени от подсъдимия Кърт Скот. Фактът, че пушката „Ремингтън“, използвана при двете убийства, е закупена от подсъдимия, ще бъде използван в подкрепа на тази теза.
Ала свидетелските показания ще докажат, че Тери Ландън е имала достъп до тази пушка преди дванадесет години, когато е била убита Темара Суит. Джери и Ралф Кетрик ще потвърдят, че госпожа Ландън е държала пушката в студиото си и оръжието се е намирало там скоро преди да бъде застреляна тя. Предполага се, че обвиняемият я е застрелял при първото си посещение в студиото, където тя е работела. Ала това твърдение е лишено от логика, дами и господа.
Ние ще ви покажем, че Кърт Скот не е извършил нито първото, нито второто убийство; ще представим доказателства, свидетелстващи, че Тери Ландън е била неуравновесена, склонна към насилие личност. Възможно е самата тя да е убила Темара Суит, защото била влюбена в подсъдимия, а той се е срещал с госпожица Суит. Ние ще ви покажем, че подсъдимият съвсем не е хладнокръвен убиец. Той е жертва на Тери Ландън, каквато е била и самата госпожица Суит.
Ние ще ви покажем, че всяко едно от тъй наречените доказателства, свързващи подсъдимия с двете убийства, има алтернативно, невинно обяснение. Ще ви покажем, че други хора са имали мотив, средства и възможност да убият госпожа Ландън. Ще докажем, че показанията, дадени от господин Кетрик, идентифицирал в качеството си на очевидец подсъдимия като извършител на престъплението, са съмнителни. Толкова съмнителни, че не би трябвало да ги приемете.
Що се отнася до видеоматериала, заснет от умиращата госпожа Ландън, има два въпроса, които, надявам се, ще си зададете, докато го гледате. Първо: възможно ли е някой човек, пък бил той най-опитният експерт, разчитащ значението на думите по движението на устните, наистина да твърди какво в действителност е казала тя? И второ: нима отмъстителността на госпожа Ландън към подсъдимия е стигнала чак дотам, че тя, изричайки последните си думи, е мислела само за него, а не за действителния убиец?
Това сега може да ви изглежда невероятно, дами и господа, защото все още не сте се запознали с Тери Ландън чрез свидетелските показания. Но когато започнете да я разбирате, да усетите болестта в душата й, накарала я да желае гибелта на подсъдимия, тъй като той й е отказал любовта си — болест, която не отзвучавала, а ставала все по-сериозна в течение на годините, — вие ще се убедите, че каквито и да са били точно използваните от Тери Ландън думи, тя е лъгала в последните секунди от живота си.