Моля ви да се запознаете внимателно с този доказателствен материал, запазвайки подходяща доза скептицизъм. Не приемайте нещата такива, каквито изглеждат на повърхността. Вгледайте се по-дълбоко и аз съм убедена, че ще изпитате съмнение дали сценарият, предложен от обвинението, е достоверен.
Нина се спря подробно върху моментите в тезата на обвинението, които според нея бяха най-слаби. Погледът на госпожа Бъргъни не се откъсваше от нея нито за секунда. Какво мислеше тя?
Нина замълча за миг. Тъкмо щеше да започне заключителната част от изложението си, когато някой в залата закашля. Тя чу зад гърба си звън от оковите на Кърт, когато той помръдна на мястото си.
Нина остави бележника си на масата, заобиколи бързо подиума и протегна ръка към Кърт.
— Вероятно погледите ви са били насочени към краката на Кърт Скот — изрече тя и посочи с длан оковите. — Зная, че и аз бих постъпила по същия начин. Може би сте се опитали да не ги гледате. Но искам да ви предложа да мислите за тези окови. Погледнете този човек. Той е доведен пред вас унизен, с накърнено достойнство, окован във вериги. Накарали са го да изглежда като свиреп…
— Ваша чест! — намеси се Колиър.
— Моля, запомнете, независимо от това какво са направили, за да го накарат да изглежда отблъскващо…
— Госпожо Рейли — проехтя гласът на Милн. — Отидете на мястото си…
— Той е невинен до доказване на противното. Невинен човек!
— Госпожо Рейли! Заемете мястото си!
Тя се подчини. Ала знаеше, че съдебните заседатели бяха доловили убедеността в гласа й.
Кърт беше невинен. Тя знаеше, че е така.
36.
Съдебната зала отново стана единствено възможният свят, където живееше Нина. Очите на някои от жените съдебни заседатели бяха непрекъснато устремени към Кърт.
Във вторник бе представено писмото на Тери, изпратено до Кърт през 1990 година. То бе намерено в апартамента му във Визбаден. Докато съдебните заседатели се запознаваха с него, Нина отново прочете своето копие:
Скъпи Страхливи Лъвчо,
Един малък горски дух ми прошепна, че си в Лондон, затова и посетих този град. Но ти отново избяга и аз трябва да се връщам у дома. Така че може би ще получиш писмото ми, ала може и да не стигне до тебе.
Някой ден ще те намеря. Не е справедливо ти да се наслаждаваш на живота, докато аз да страдам. Ти ми причини всички нещастия. Мисля за тебе всеки ден. Припомням си лъжите ти, че ме обичаш, и онова, което ме накара да направя. Ако на този свят има някаква справедливост, ти трябва да бъдеш наказан.
Нима наистина мислиш, че ще спра сега? Или въобще някога? Аз съм от онзи тип жени, които обичат само веднъж в живота си.
Кърт… докога ще успяваш да ми избягваш? Аз съм непоколебима. По-силна съм от тебе. Аз съм твоя Съпруга, Кърт. И като такава имам своите права, разбираш ли?
Писмото беше подписано „Тери“.
След него Колиър представи отговора на Кърт, който Тери бе запазила. В него той й пишеше, че ще я накара да съжалява, ако продължи да го измъчва с преследването си.
В сряда Колиър призова Джейсън Джойс, полицая от участъка Южно Тахо, който беше арестувал Кърт призори. Офицер Джойс носеше сивата си, гъста като четка коса много късо подстригана. Той беше заел стойка „мирно“ като новобранец в армията.
— Той се движеше на зигзаг около осевата линия по улицата „Пайниър Трейл“ — заяви полицаят в отговор на въпрос, отправен му от Колиър, след като огледа бележките си. — Това се случи в пет и четиридесет часа сутринта. Аз започнах да карам успоредно с него. Главата му беше отпусната, сякаш беше много уморен или болен. Когато ме видя, лицето му придоби уплашен израз. Не си беше сложил предпазния колан.
Накарах го да спре в аварийната лента след град Джикарилоу. Помолих го да ми покаже шофьорската си книжка, по ръката му имаше кръв, която течеше изпод ръкава на ризата му. Насочих светлината на фенера към него, накарах го да слезе и да притисне гърди към колата. Отляво дрехите му бяха изцапани навсякъде с нещо, което наподобяваше изсъхнала кръв. Попитах: „Какво е това?“. Той отговори: „Кръв.“ Отново попитах: „Ранен ли сте?“, той кимна с глава утвърдително, затова му зададох още един въпрос: „Сбили ли сте се с някого?“ Скот отговори: „Имаше престрелка. Тя беше застреляна.“