— Е, в такъв случай нека да подложим на изпитание вашата памет за по-малък период от време. Ще го направим, нали? — предложи Нина. Усмивката на офицер Джойс бързо повехна. — Ето нашия тест: Кой беше въпросът, който ви зададох преди три въпроса? — попита Нина.
— Възразявам. Този тест не е подходящ за случая, Ваша чест.
Двамата юристи започнаха да спорят по този току-що възникнал проблем. Офицерът Джойс стоеше в свидетелската ложа. Лицето му беше мъчително изопнато от усилията да се съсредоточи, използвайки допълнителните минути за мислене, които му бе осигурил Колиър.
— Какво не ви задоволява в теста? — обърна се Милн към Колиър. Колиър повтори, че подобна стъпка не е честна, изреждайки аргументите в своя полза. През цялото време Джойс мислеше. Милн видя, че прокурорът поглежда към свидетеля, забеляза израза на лицето му и рязко заяви:
— Възражението се отхвърля.
Нина се върна до масата на защитата и каза:
— Какъв е отговорът ви, офицер Джойс?
— Не разбирам какво имате предвид „Преди три въпроса“ — какво искате да кажете с това?
— Дори ще започна началната фраза на въпроса: „А през това време…“
— А през това време… вие сте били зает, откривайки тялото и всичко останало… — започна нерешително офицер Джойс.
— Значи си спомняте само това?
— Трудно е човек да си спомни точно как е бил формулиран въпросът. Искам да кажа, тук, в съда, нивото на стрес е много високо.
— А нима нивото на стрес не е така високо, когато сте спрели човек, опръскан с кръв, и след това сте намерили простреляната жертва?
Офицер Джойс не можа да даде отговор на този въпрос.
— Моля да бъде прочетен въпросът, започващ с фразата „А през това време…“, Ваша чест.
След секунда съдебният стенограф прочете:
— А през време вие сте направили ужасяващо откритие — намерили сте тяло, покрито с кръв, осъзнавайки всички последствия от това?
— Точно така — заяви офицер Джойс. — Бях си припомнил по-голямата част от въпроса.
— Твърдя, че отговорът ви дори не се доближава до думите, които бях употребила във въпроса си, офицер Джойс. Колко време изтече между мига, когато ви зададох въпроса си, и вашия опит да го повторите?
— Три или четири минути — отговори младият полицай и се отпусна на мястото си.
— Това е всичко. Благодаря ви — каза Нина. Тя погледна към съдебните заседатели. Те седяха с изправени гърбове — точно каквато беше и позата на офицер Джойс преди няколко минути, — след това се раздвижиха. Добре. Успя да ги събуди.
— Кажете цялото си име — каза Колиър от масата на обвинението. Беше четвъртък, рано сутринта, и делото срещу Кърт беше в разгара си. Денят щеше да бъде горещ, а климатичната инсталация не работеше.
— Уили Гершуин Евънс. Наричайте ме Уили, моля.
Експертът, разчел фразите по движението на устните при видеоматериала от смъртта на Тери, беше заел свидетелската ложа. Беше прехвърлил седемдесетте, изглеждаше здрав човек, приемащ редовно необходимите витамини с храната си. Той носеше очила без рамки и раирана вратовръзка, беше облечен в колосана бяла риза.
— Къде работите?
— Сега съм пенсионер, но по-рано работех в службата за изплащане на обезщетения в случай на злополука към здравния отдел в Плейсървил. — Той приказваше ясно, макар че гласът му звучеше глухо и създаваше впечатлението, че се разнася от необичайно място.
— Били ли сте призоваван по-рано като експерт за разчитане на казаното по движението на устните в нашата административна област?
— О, много пъти в продължение на четиридесет години. Помагах на хора, имащи затруднение със слуха, при попълването на молби за изплащане на полагащите им се обезщетения. В съда съм правил жестомимичен превод за свидетели, които владеят езика на глухонемите, възприет в САЩ. В тази област съм добър, а разчитането на думите по движението на устните е от полза при ползването на този език. Също така съм оказвал помощ на полицията, когато инспекторите наблюдават хора зад стъкло и е необходимо да научат за какво става дума в разговора.
— Вашият слух увреден ли е?
— Беше. Навремето наричаха хора като мене направо глухи. Боледувах от дифтерит като дете. Въобще не можех да чувам нищо до тридесет и осем годишна възраст. Тогава съпругата ми ме заведе на преглед в Станфорд. Неочаквано специалистите решиха, че могат да ме оперират, вследствие на което щях да възвърна слуха си. Възстановиха седемдесет и осем процента от слуха ми, останалото свърши слуховият ми апарат. Ала не успяха да помогнат на съпругата ми, затова аз продължих заниманията си с езика за глухонеми и с разчитането думите по движението на устните.