— Смятате ли себе си за експерт в областта на разчитането на думите по движението на устните?
— Правя го по-добре от всеки друг, когото съм срещал — отговори уверено старият човек.
— Моля, този свидетел да бъде квалифициран като експерт в областта на разчитане на думите по движението на устните — заяви Колиър.
— Госпожо Рейли?
Нина се замисли. Можеше да извлече огромна полза от компетентността на Евънс, беше възможно да направи опит и да използва показанията му за собствените си цели. Реши да не се залавя за дреболии и отговори.
— Не възразявам, Ваша чест.
Колиър каза:
— Бих искал да демонстрирам как разчитате казаното по движението на устните. Ще напиша едно изречение и ще ви го прочета, движейки устни, без да издавам звук. Моля ви да съобщите какво съм казал. Заявявам пред съда и защитата, че не съм правил предварителна репетиция със свидетеля. Говоря истината, нали?
— Всичко, което казахте, беше, че ще ми дадете малък тест — отговори свидетелят и кимна с глава. Колиър се замисли за миг, написа нещо и предаде листа хартия на Милн. После пристъпи към свидетеля и попита:
— Готов ли сте?
— Действайте.
Колиър започна да движи устните си срещу свидетеля.
— Направете го отново — помоли го господин Евънс.
Щом Колиър затвори уста, свидетелят заяви:
— Сега го разбрах. Вие казахте: „Цената на яйцата се повиши до четиридесет и девет цента за дузина.“ Кога за последен път сте купували яйца, господине?
Зрителите се разсмяха, Колиър също се усмихна и взе листа хартия от съдията. Той го подаде на Нина, която прочете написаното от мястото си, и след това добави:
— Мога ли да го покажа на съдебните заседатели?
— Не възразявам — отговори Нина. Листът премина от ръка в ръка. Свидетелят беше прочел съвсем точно всичките думи. Колиър се приближи до чиновника, обслужващ обвинението, и взе няколко документа.
— На тридесет и първи март тази година вие бяхте помолен от представител на полицейската служба в Южно Тахо да предоставите експертните си услуги във връзка с разследване по повод смъртта на Тереза Ландън. Потвърждавате ли това?
— Да.
— Опишете какви услуги бяхте помолен да окажете на полицията.
— Те имаха видеозапис на… хмм… покойната дама. Тя е била простреляна, не е била в състояние да приказва, ала е движела устните си, като че е приказвала нещо. Те искаха да видя дали наистина е казала нещо.
— Гледахте ли записа, предварително представен като доказателство номер 45? — Свидетелят се обърна към видеозаписа, показан от Колиър, и заяви:
— Да, гледах го. Когато приключих, веднага написах името си на етикета. След това добавих и датата.
— Къде се намирахте, когато гледахте видеозаписа?
— В залата за конференции към вашия кабинет. Един полицай пусна лентата и когато приключихме, той я пренави и я прибра в касетката.
— Оставахте ли някога сам при видеоматериала?
— Не.
— Какво се случи след това?
— Написах онова, което казваше дамата. Там, където не бях сигурен, оставях празни места. Вашият секретар го напечата, а аз проверих дали напечатаният текст е напълно идентичен с моя. След това го подписах.
— Документът, отбелязан като Свидетелство 46, представлява всъщност вашите ръкописни бележки, които сте водили по време на работа си, нали?
Свидетелят наведе глава и разгледа внимателно листа хартия.
— Точно така.
— А вие се подписахте върху напечатания документ, означен като Свидетелство 47 — документа, напечатан от секретаря?
Евън отново направи същата щателна проверка.
— Точно така.
— Моля свидетелства 46 и 47 да бъдат приети като веществени доказателства по делото — каза Колиър.
— Не възразявам — отвърна Нина.
— Посочените документи се приемат като веществени доказателства със съответстващите им номера — потвърди Милн и отрази този факт в собствените си бележки.
Колиър заговори:
— Кажете ми сега, господин Евънс…
— Уили.
— Моля, прочетете бележките си пред съдебните заседатели.
— Възразявам. Нека приложим правилото за най-убедителното доказателство — заяви Нина.
— Обявявам кратко съвещание между съдията, прокурора и адвоката на подсъдимия.
Когато тя, Колиър и Милн започнаха съвещанието, Нина прошепна така, че не можеха да я чуят съдебните заседатели:
— Най-доброто доказателство са спомените на свидетеля, дори ако той използва своите бележки, за да опресни паметта си. Следователно свидетелят би трябвало да даде показанията си по памет, доколкото позволяват това възможностите му.