Милн се обърна към Колиър:
— По принцип тя има право, ала конкретно в нашия случай греши. Най-убедителното доказателство е видеоматериалът. Свидетелят всъщност е само преводач. Защо не започнете с това?
— Смятах, че се нуждаем от по-широка основа. Трябва да покажем, че не са нарушени правилата за съхранение на видеоматериала. Освен ако адвокатът на подсъдимия не поиска да постави условие, че…
— Че сте променили нещо в записа? Ако материалът е същият, който гледах онзи ден в кабинета ви, няма да повдигна възражение по въпроса — заяви Нина. — Нека покажем видеозаписа. Няма да повдигам каквито и да било възражения.
— Благодаря. Това ще спести много време — отбеляза Колиър и хвърли озадачен поглед към нея. Нина знаеше: прокурорът се питаше защо тя не бе използвала всичко възможно да възпре излъчването на видеоматериала.
Те отново се върнаха на местата си. Колиър прошепна нещо на един заместник-шериф. След няколко секунди беше монтиран екран, заместник-шерифът донесе прожектор и го инсталира на пътеката между пейките в залата.
— Възражението на защитата е прието — обяви Милн.
— Сега съдът би желал да се запознае с доказателство 45 — видеозапис, направен очевидно от Тери Ландън, след като тя е била простреляна.
— Не възразявам.
— Почакайте секунда — каза Милн, когато светлината угасна. — Дами и господа съдебни заседатели, уведомявам ви, че записът е твърде натуралистичен и показва физическото въздействие, причинено от стрелба срещу човешко същество. Ще видите много кръв. Ако в даден момент почувствате, че не можете да издържите, моля, вдигнете ръка и ще бъдете изведени от съдебната зала.
Съдебните заседатели почти едновременно вдигнаха вежди. Госпожа Бъргъни пое дълбоко дъх и отпусна ръце на скута си. Няколко от останалите дами веднага я последваха.
— Пуснете записа.
Колиър махна с ръка. Изведнъж всички се пренесоха в мрачното студио на Тери. Високоговорителят започна да бълва шокиращи звуци. Ужасената публика в съдебната зала гледаше и слушаше как Тери се кискаше, сякаш изпитваше наслада от собствената си кръв. Устните й се движеха с отблъскваща решимост, оформяйки беззвучно цяла поредица от думи.
Записът свърши. Съдебните заседатели, изглежда, бяха преживели шок. Кърт изрече тихо:
— Божичко, това е ужасно, ужасно! — той бе попаднал в плен на някакъв огромен смут, имаше вид на човек, който всеки момент може да скочи от мястото си и да изрече неща, за които после ще съжалява. Нина сложи ръка върху дланта му, опитвайки се да го успокои.
Видеоматериалът бе изтръгнал Нина от борбата за надмощие между защитата и обвинението. Сега тя се беше пренесла в света на едно човешко същество, чийто живот угасваше пред очите й. И все пак… и все пак… Тери Ландън бе изпълнена с омраза в мига на смъртта си. Тя трябваше да помни това.
— Това ли е материалът, който гледахте? — обърна се Колиър към Евънс с делови тон.
— Да.
— И го гледахте няколко пъти?
— Точно така.
— Вашите записки, доказателство 46, са направени в резултат от усилията ви да разчетете думите по движението на устните на жертвата, нали така?
— Да.
— Можете ли да си спомните точно кои думи е използвала тя, без да се консултирате със записките си?
— Не, не мога.
— Добре. Прочетете записките си — каза Колиър.
Евънс се поколеба, погледна към Нина, сякаш тя възнамеряваше да го прекъсне.
— Започвайте, Уили — отново се намеси Колиър.
— Добре. Запознавам ви с бележките си, които си водех докато гледах видеоматериала няколко пъти поред. Жертвата каза: „Не ме боли… пауза… ох, ох умирам… пауза… Ти си виновен, Кърт… пауза… ох, ох, умирам… пауза… Ти… празно място, празно място, натисна спусъка пауза… каква изненада… пауза… Ангелът на смъртта… пауза… Ще се срещнем в ада.“ След това гласът й заглъхва: — „Ох, ох, ох.“
Всички в съдебната зала се бяха смълчали. Думите, прочетени с глухия глас на възрастния човек, бяха толкова въздействащи, толкова смразяващи. Една млада жена от съдебните заседатели притисна ръка към устата си.
Колиър изчака хората да нарушат тишината, след това попита:
— Какво имате предвид, когато казвате „пауза“?
— О, Тери Ландън не е изричала думата „пауза“. Аз я използвам, за да покажа, че тя е направила пауза между съответните фрази.
— А когато казвате „празно място“?
— Когато казвам само „празно“, означава, че не съм уловил една сричка. „Празно място“ означава, че не съм разбрал две срички.
— И така, за да улесним разбирането, ще прочета онова, което е казала Тери Ландън без паузите и празните места: „Не ме боли. Умирам. Ти си виновен, Кърт. Ох, ох. Умирам. Ти натисна спусъка. Каква изненада — Ангелът на Смъртта. Ох, ох, ох.“