— Да, това са думите, които успях да разчета по движението на устните й.
— Благодаря ви. Свидетелят е на разположение на защитата.
— Добро утро — поздрави Нина.
— Добро утро — отговори Уили Евънс и изкуственото му чене проблесна към нея.
— Нормален ли е слухът ви с помощта на слуховия апарат?
— Да.
— А в какво състояние е зрението ви?
— Зрението ми ли? Каквото човек би могъл да очаква на моята възраст. Добро е, когато нося очилата си.
— Припомнете си конферентната зала, където сте гледали видеоматериала. Приблизително на какво разстояние се намирахте от телевизионния монитор?
— Почти толкова далече, колкото се намирам сега от вас.
— Това е добре — отвърна Нина. — Защото бих желала да ви подложа на малък тест, също както господин Хелоуел. Само че сега разстоянието ще бъде същото, от което сте гледали телевизионния монитор.
— Добре — каза Уили. — Нека първо изтрия очилата си. — Докато той почистваше стъклата им с кърпа, Нина написа нещо на лист и го подаде на Колиър, а след това на съдията.
След това раздвижи устни и изрече беззвучно няколко думи, а Уили наведе напрегнатото си лице към нея.
— Още веднъж — помоли той. Тя повтори фразата, ала експертът заяви: — Ще бъде по-добре, ако се приближите към мене.
— О, но в такъв случай тестът ми няма да даде достоверни резултати — възрази Нина. — Съобщете на съдебните заседатели какво казах току-що.
— Ами аз пропуснах две думи. Вие ги сляхте една с друга.
— А жената във видеоматериала не сливаше ли думите една с друга, Уили?
— Естествено, че го правеше. Ако бях на нейно място, аз също щях да ги сливам. Затова оставях празни места в текста, който бях разчел.
— Добре, използвайте празни места и сега, ако това е необходимо — обърна се към него Нина. — Бихте ли искали да произнеса изречението още веднъж?
— Разбира се.
Нина отново започна да движи устните си.
— Според мене — започна бавно Уили — вие казахте: „Може и ти д’си натиснал спусъка.“ Повторете го отново.
Нина остана на мястото си и отново произнесе беззвучно въпросното изречение.
— Може и ти да си натиснал спусъка — изрече колебливо Уили. — Това бях в състояние да разчета.
Нина каза:
— Благодаря ви. — След това се изправи и занесе листа на съдебните заседатели. Докато те четяха, тя погледна госпожа Бъргъни и заяви: — Нека стенографът покаже какво бях написала: „Възможно е ти да си натиснал спусъка.“
— Както вече споменах, вие сливахте отделните думи.
— А възможно ли е жената във видеоматериала да е казала: „Възможно е“ на празните места, които сте оставили в записките си? — попита Нина.
Евънс отново взе бележките си, повдигна очилата на носа си, като че те можеха да му помогнат какво биха могли да означават празните места.
— Сега не съм състояние да дам отговор на този въпрос.
— Седейки тук, на свидетелската ложа, бихте ли могли да кажете дали съществува вероятност жената във видеоматериала да е изрекла: „Възможно е ти да си натиснал спусъка.“
— Възразявам! Този въпрос подвежда свидетеля и го принуждава да прави предположение! — намеси се светкавично Колиър.
— Оттеглям въпроса си — реагира Нина. — Знаете ли какво ще направим, Уили? Бих искала отново да видите онзи момент от записа. Приемате ли?
— Щом настоявате за това — отговори Евънс.
Записът отново беше показан. Този път Нина направи знак на заместник-шерифа да го спре по средата. Агонизиращото лице на Тери изпълни екрана. Евънс изпъна врат, за да вижда по-добре.
— Какво каза Тери Ландън точно в този момент? — попита Нина.
— Тя каза: „Ти… празно място, празно място… натисна спусъка.“
— Възможно ли е да попълните празните места в текста въз основа на онова, което видяхте сега?
— „Възможно е ти да си натиснал спусъка“ — изрече Евънс. — Да, такова тълкуване е допустимо.
— Аз не ви питам дали е допустимо, Уили. Питам ви дали тя е употребила тези думи.
— Не зная. Видеоматериалът е произведение на изкуството. Четенето на думите по движението на устните — също.
— Това ли каза Тери Ландън в записа?
— Възразявам! Свидетелят вече даде отговор на въпроса. Повторното му задаване води до безпочвени предположения.
— Възражението не се приема — реши неочаквано Милн.
— Възможно е Тери Ландън да е казала това. Не отричам, че е възможно. Ала вие искате да узнаете със сигурност, нали? Аз не бих могъл да твърдя това. Тери Ландън изрече няколко думи пред „ти“. Те трябва да се състоят от четири срички. Тя кашляше. Не бих могъл да ви кажа със сигурност.