— Ала има такава вероятност, нали, Уили? „Възможно е ти да си натиснал спусъка“?
— Възразявам! Спорно твърдение! Моля за съвещание между съдията, обвинението и защитата! Ваша чест…
Уили поклати глава и измърмори:
— Би могло да бъде така. Да, наистина би могло.
— Съдът приема отговора на свидетеля. Моля, адвокатът на защитата да продължи.
— Добре — каза Нина. — Беше ли част от видеоматериала обработвана с компютризирани техники, така че работата ви да бъде улеснена?
— Не, но аз гледах записа най-малко десет пъти. Не мисля, че бих…
— Благодаря ви. Гледахте ли отделно извадени неподвижни кадри от записа?
— Не, но това нямаше да ми бъде полезно.
Нина се спря върху останалите думи от записа, особено върху „Кърт“. Ала Евънс не отстъпваше, че Тери бе произнесла именно тази дума. Той говори почти до края на сутрешното заседание на съда. Наближаваше обедната почивка. Нина мислеше, че бе извлякла всичко, което би й послужило от този свидетел, ала изпитваше нежелание да освободи Евънс. Чувстваше, че в Уили е скрито цяло съкровище — само да можеше да проникне на необходимата дълбочина.
Най-сетне тя каза:
— Това изречение: „Ще се видим в ада“. „Д“ е звучна съгласна. Произнасяйки я, човек не движи устните си, само я чува. Така ли е?
— Да. Но думата „да“ се извлича без особено затруднение от контекста.
— Онова, което сте видели всъщност, е движението на устните при изречението „Ще се видими в АА“, нали?
— Да, но такова място АА няма. Разбира се, някои хора твърдят, че и ад няма — неколцина от съдебните заседатели се усмихнаха.
— Откъде знаете, че няма АА? — попита Нина. — Това биха могли да бъдат инициали на определено място, нали?
— Не. Не мисля, че е така — отвърна Евънс. — Тя каза „ада“. Очите й, изразът на лицето й, контекстът, всичко потвърждаваше значението на тази дума. Та каза „ада“.
Нина не постигаше нищо. Госпожа Бъргъни се прозя — дискретна, едва забележима прозявка, ала все пак прозявка. Най-сетне се отказа.
— Благодаря ви — каза тя. В този миг Сенди я докосна с лакътя си.
— Още една минута, Ваша чест — бързо добави Нина.
Сенди прошепна:
— Нека Евънс види филма, заснет от полицая при ареста на Кърт.
Нина се замисли за миг и едва чуто възкликна:
— О!
— Приключихте ли с въпросите си, госпожо адвокат?
— Остават още няколко, Ваша чест. Уили, вие заявихте, че разчитането на думите по движението на устните е изкуство…
— А пък аз съм човек на изкуството — прекъсна я Уили и се засмя. — Улавям толкова много думи, на които вие не бихте могли да повярвате. Искате ли да узнаете какво каза току-що дамата зад вас?
— Не! Ала предполагам, че се досещате какво бих желала да разчетете за всички нас.
— Да, наистина се досещам.
— С разрешението на съда бих желала господин Евънс да гледа записа, направен от офицер Джойс по време на арестуването на подсъдимия Кърт Скот на улица „Пайъниър Трейл“. Моля, господин Евънс да разчете думите по движението на устните на подсъдимия, използвайки посочения видео запис — Доказателство 14 по делото.
— Това е напълно неуместно, Ваша чест — заяви Колиър. — Подобна стъпка излиза извън рамките на прякото снемане на свидетелски показания. Става дума за умения, съществуването на които вече е потвърдено. Свидетелят вече демонстрира компетентността си. Госпожа Рейли използва нашия експерт като експерт на защитата.
Милн бе проследил с изострено внимание диалога между свидетеля и адвоката на защитата. Сега той заяви:
— Технически погледнато, възражението на обвинението е състоятелно. Ала по усмотрение на съда молбата свидетелят да види онази част от записа, в която устните на подсъдимия се движат, ще бъде удовлетворена в името на справедливостта.
Колиър седна на мястото си, шепнейки възбудено на своя правен съветник. Заместник-шерифът вече беше подготвил записа за излъчване.
Лишеният от звук филм, заснет от офицер Джойс, беше показан още веднъж. Бузата на Кърт се опираше о стъклото на колата „Патфайндър“, която той бе карал, преди да бъде арестуван. Той говореше нещо.
— Пуснете го още веднъж — каза Евънс. Той се наведе напред към екрана. Записът бе показан втори път.
— Добре — заяви свидетелят — Онези момчета от полицията не рискуват. Заснели са добре лицето му. Образът е много добър — отново пуснаха осветлението в залата.
Нина попита:
— Какво каза подсъдимият, докато стоеше, притиснал гърди о колата, Уили?
— Той каза: „Кръв“. После кимна с глава и изрече: „Престрелка. Простреляха мен.“
Колиър удари шумно папката по масата. Нина никога не го беше виждала толкова ядосан.