— Възразявам! — извика разгорещено той. — Обвинението беше изненадано по крайно несправедлив начин…
— Адвокатът на защитата и прокурорът, елате на съвещание, моля. — Нина се приближи и през цялото време мълча, докато Колиър изтъкваше всички възможни аргументи последното изречение от свидетелските показания да бъде зачеркнато от материалите по делото. Милн го изслуша внимателно, след това заяви:
— Самият вие е трябвало да използвате свидетеля за тази цел. Той разкри недобре свършена работа от страна на полицията. Това би трябвало да сторите вие. Приемете го.
— Имате ли още въпроси към свидетеля? — обърна се Милн към Нина, след като Колиър се отправи към мястото си, разтреперан от гняв.
— Нямам повече въпроси, Ваша чест.
— Господин Хелоуел? Ще изтъкнете ли някакви доводи, опровергаващи твърдението на свидетеля?
Колиър поклати глава.
— Свидетелят е свободен да си върви. Благодаря ви, сър.
— Удоволствието е изцяло мое — светлоокият пенсиониран експерт чевръсто напусна свидетелската ложа.
— Съдът излиза в почивка до един часа и тридесет минути — обяви Милн. Съдебните заседатели излязоха един след друг по централната пътека на залата.
Заместник-шерифът вече приближаваше към Кърт, за да го изведе, когато той се наведе към Нина и Сенди и каза:
— Не зная откъде ви дойде наум за това.
— Благодари на Сенди — отвърна Нина и му се усмихна окуражително. Кърт се отдалечи, подрънквайки с веригите.
37.
— Въведете Франк Фонтейн.
Криминологът се приближи, тътрейки крака, и седна в свидетелската ложа. Той все още не беше навършил тридесет години, имаше лъскава, черна права коса и буйни вежди. Макар че беше облечен в цивилни дрехи, от вида му се излъчваше усещане за безукорна чистота на човек, който е носил бяла лабораторна престилка през по-голямата част от живота си.
Колиър му зададе няколко предварителни въпроса, с които установи, че Фонтейн работеше за шерифа на административната област и бе преотстъпен в съответствие с изискванията на закона да подпомага местната полиция при разследване на различни случаи на убийства.
— Вярно ли е, че сте работили при събирането и проверката на веществените доказателства, свързани със смъртта както на Тери Ландън, така и на Темара Суит?
— Точно тук ще ви прекъсна — намеси се съдията Милн, обърна се към съдебните заседатели и постави очилата на масата пред себе си. — Вероятно сте забелязали следния факт: макар че подсъдимият е обвинен в извършване на едно убийство — това на Тери Ландън, — от време на време изникват факти, свързани с друго убийство — това на Темара Суит. Искам ясно да подчертая, че подсъдимият не е обвинен в убийството на Темара Суит. Свидетелските показания, свързани с нейната смърт, трябва да бъдат разглеждани от вас само във връзка с въпроса какъв е мотивът за извършване убийството на Тери Ландън. Ще ви информирам допълнително по този въпрос в по-късен етап от разглеждането на делото.
Нина наблюдаваше госпожа Бъргъни. Както и бе очаквала, изглеждаше, че председателстващата съдебните заседатели не беше чула нито дума от съобщението на Милн. Тя разглеждаше късата пола на дамата съдебен заседател, седнала до нея. Останалите съдебни заседатели също изглеждаха погълнати от странични неща. Нина можеше само да се надява, че те ще се осведомят за казаното току-що от инструкциите, които за съжаление щяха да получат едва след разглеждане на всичките свидетелски показания.
— Продължавайте — заяви Милн с вид, показващ, че съдията е доволен от себе си.
— Да, сър. Бях призован да работя по двата случая. Работих първо по случая Ландън.
— Опишете обстоятелствата, при които получихте задача да работите по случая Ландън.
— Полицейското управление на Южно Тахо се свърза с канцеларията на шерифа в Плейсървил с молба специалист криминолог да бъде изпратен на улица „Койот“ номер 8 в девет часа и петнадесет минути сутринта на тридесет и първи март. Вече работех за шерифа в Тахо, затова отидох направо на местопрестъплението.
— Докладът ви, обозначен като Доказателство 12 по делото, обобщава вашата дейност на посоченото място и време, нали? — Нина си помисли дали да повдигне възражение срещу доклада, в който бяха залегнали необорими данни; реши, че те могат да й бъдат от полза, и замълча.
— Да. Останах там няколко часа. Взех кръвни проби от стените, пода и тялото на покойната. Снех пръстови отпечатъци от редица повърхности, в това число и от пушка „Ремингтън“ 30–06, която беше намерена на местопрестъплението. Освен това задържах два куршума и две гилзи.