— И така — каза Колиър. — Моля, обобщете събраните от вас данни по отношение на всяка кръвна проба. Резултатите от работата ви са обозначени като доказателство по делото и са онагледени в тази диаграма.
Фонтейн описа търпеливо и подробно данните, които беше събрал по време на работата си по случая. Лабораторните му методи бяха безупречни. Той беше използвал ръкавици във всички случаи. Беше водил изрядно подредени и четливи записки.
— Пръски кръв тук и тук — заяви той, сочейки с маркера си по диаграмата. — Разположени са на височина пет фута и един инч на стената близо до куршум номер едно. Смесени са с тъкан…
— Човешка тъкан?
— Точно така. Това подсказва, че тъканта, пръските кръв на стената и куршумът са се появили там по едно и също време.
— Сравнихте ли кръвните проби от стената с кръвта на покойната?
— ДНК тестовете показват, че кръвта е била само на покойната.
— Запознат сте с констатацията на следователя, че покойната е била простреляна във врата. В задната част на врата й има голяма рана, получена при излизането на куршума. Всичко това ви е известно, нали?
— Да.
— Стигнахте ли до някакво заключение каква е била позата на покойната, когато куршумът е бил изстрелян срещу нея?
Фонтейн бе установил, че Тери Ландън е стояла права, близо до пушката, обърната с лице към нея, когато била простреляна. Оръжието било наклонено под ъгъл и насочено с цевта нагоре.
— Означава ли това, че нападателят е коленичил на пода?
— По този въпрос приемам мнението на следователя. Доктор Клозън.
— Какво ще кажете за куршум номер две?
— Този куршум бе взет от друга стена, разположена срещу външната врата. На стената до куршума също имаше кръв и човешка тъкан.
— Можахте ли да установите чия е кръвта и тъканта от тези проби, сравнявайки ги с други проби, които сте имали на разположение?
— Те бяха идентични с ДНК пробите на подсъдимия, предоставени на нашата служба.
— Какви изводи направихте от това?
— Куршум номер едно е поразил Тереза Ландън, а куршум номер две е ранил подсъдимия.
— Сравнихте ли набраздяването и останалите данни при изстрелването на куршумите с показателите на пушката „Ремингтън“, която също сте взели от местопрестъплението? — Пушката беше представена в съдебната зала.
Кърт написа в бележника си: „Само ако не я бях оставил при нея.“
— Да. И двата куршума определено са били изстреляни от пушката „Ремингтън“ — заяви Фонтейн и показа на съдебните заседатели друга диаграма, на която бе направена съпоставка между изстреляните на местопрестъплението куршуми и стрелбата с други куршуми по-късно, за да бъде направено нужното сравнение. Дори Нина виждаше, че набраздяванията в двата случая бяха почти идентични.
— А сега ни запознайте с информацията, свързана с отпечатъците от пръсти, които сте снели — каза Колиър. Изминаха почти три часа, докато Фонтейн обясняваше в умопомрачителни подробности как бил снет всеки отделен пръстов отпечатък, как бил обозначен и анализиран. Експертът по пръстовите отпечатъци, привлечен от Нина, бе работил часове наред с нея във връзка с очакваните свидетелски показания на криминолога. Тя отмяташе в записките си едно след друго всички изброени от него доказателства.
Най-сетне Фонтейн съобщи до какви заключения е стигнал в работата си. Върху цевта на пушката беше намерил запазени изцяло пръстови отпечатъци както на Кърт, така и на Тери, заедно с няколко неидентифицирани частични отпечатъци. Отпечатъците върху спусъка бяха зацапани и идентифицирането им се бе оказало невъзможно. Върху камерата беше намерил само зацапани и частични отпечатъци. Отпечатъците върху облата дръжка на входната врата бяха прекалено замазани и идентифицирането им също се бе оказало невъзможно. Навсякъде в студиото се виждаха отпечатъците на Тери — следи от призрачното й пребиваване тук, уловени с помощта на химикалите. Освен това Фонтейн бе открил и други, неидентифицирани отпечатъци. Ала върху пушката изцяло запазените пръстови отпечатъци бяха само на Тери и на Кърт.
— И така, нека поговорим за намерените човешки останки в малка пещера недалеч от езерото Фолън Лийф.
— Моля.
— Ваша чест, сега възнамеряваме да предложим на вниманието на съда фактите, които обсъждахме миналата седмица — каза Колиър, продължавайки репликата, подадена му от съдията.
— Много добре — Милн се обърна към съдебните заседатели и започна да чете от записките си: — На този етап от развитието на съдебното дело ще ви предоставя информация с оглед на някои сведения, които ще бъдат предложени за разглеждане на процеса. Те представляват свидетелски показания и веществени доказателства, свързани със смъртта на друго лице — Темара Суит. Уведомявам ви, че подсъдимият не е обвинен в убийството на Темара Суит. От вас не се очаква да вземате решение дали той трябва да бъде осъден за престъпление, свързано с нейната смърт. Ала вие можете за вземете предвид сведенията, че подсъдимият е причинил смъртта на Темара Суит, приемайки, че това би могло да бъде мотив, тласнал подсъдимия към убийството на Тери Ландън.