Госпожа Бъргъни слушаше учтиво. Беше възможно тя да е съсредоточила върху думите на Милн цялото си внимание, ала можеше да мисли и за това как си купува нова кола. Никой не бе в състояние да каже каква бе истината в този момент.
— Можете да продължите, господин прокурор.
Колиър каза:
— Бяхте ли извикан на двадесет и четвърти юни да подпомогнете разследването на случая, свързан с човешките кости, намерени недалеч от езерото Фолън Лийф?
— Да, бях. Впоследствие останките бяха идентифицирани като принадлежащи на Темара Суит — Фонтейн извади нов комплект записки. Той описа подробно как бил призован на мястото и изброи всички предмети, които беше намерил. В човешкия скелет има цяла купчина кости. Нина никога нямаше да забрави онази смразяваща гледка.
— Под тялото все още имаше парчета изгнил син плат, вероятно част от някаква дреха. Върху… китката й — криминологът съзнателно употреби популярното название на тази част от ръката, а не научния термин — все още имаше часовник — той внимателно извади часовника от найлоновата торбичка, където се съхраняваше вещественото доказателство. — Марка „Таймекс“ — продължи той. — Ала той бе престанал да работи — Фонтейн се усмихна на малката си шега, но никой друг в залата не го последва. — Майката, госпожа Суит, разпозна часовника — добави той. — Зъболекарският картон на жертвата потвърди неубедителното до този момент идентифициране на останките.
— Участвахте ли в огледа на местността наоколо, стремейки се да установите къде всъщност е настъпила смъртта?
— Да. Освен това получих и прочетох допълнителните доклади, изпратени от заместник-шерифите. Ала престъплението е извършено преди много години. Пещерата е близо до пътеката, отвеждаща от лесничейската станция на хребета Ангора до езерото Фолън Лийф. Затова си помислих, че може би тя е била убита на пътеката.
— Възразявам. Това е предположение.
— Възражението се приема. Съдебните заседатели ще оставят без последствие последното изречение от отговора на последния въпрос.
— Господин Фонтейн, успяхте ли да установите кой е източникът на куршума, намерен в тялото на Темара Суит.
— Да, успяхме. Прокуратурата предложи да сравним този куршум с другите два, намерени при разследване на първото убийство. Проведените от нас изпитания доказаха, че куршумът е бил изстрелян от същата пушка „Ремингтън“, с която е убита Тери Ландън. Оръжието е регистрирано, както заявих по-рано в показанията си, на името на подсъдимия.
Колиър задържа Фонтейн на свидетелската ложа почти целия следобед. Когато най-сетне пред Нина се откри възможност да му зададе своите въпроси, тя започна:
— Нека изясним няколко неща, господин Фонтейн. — „Говори съвсем разбираемо — помисли си тя. — Нанасяй мълниеносни удари, след това бягай.“
— По отношение на двата куршума, намерени от вас в студиото на Тери Ландън…
— Да-да.
— Вие ги посочихте като куршум номер едно и куршум номер две. Отразяват ли тези обозначения мнението ви кой от двата куршума е бил изстрелян пръв?
— Не. Приехме тези названия според реда, в който намерихме куршумите.
— Следователно е възможно подсъдимият да я бил прострелян пръв, а жертвата — след него?
— Всъщност аз съм убеден в следното: следователят ще ви каже, че жертвата не е била в състояние да стреля, след като е била простреляна във врата. Раната е била прекалено сериозна.
— Основавайки се на фактите, с които разполагате, бихте ли отговорили на следния въпрос: възможно ли е първо жертвата да е стреляла срещу подсъдимия, а след това някой друг да е прострелял нея? — попита Нина.
— Не е — заяви Фонтейн. — Върху пушката открихме само негови и нейни отпечатъци.
— Това не е съвсем точно, нали? Не бихте ли проявили по-голяма прецизност в този пункт? Нима не е вярно, че върху пушката е имало няколко неясни отпечатъка, които не сте успели да идентифицирате?
— Да, ала по всяка вероятност те принадлежат на същите хора, оставили изцяло запазените отпечатъци, които ние идентифицирахме — отговори Фонтейн.
— Нима това не е твърде неубедително предположение от ваша страна, господин Фонтейн? Не е ли възможно някой от онези частично запазени отпечатъци да е оставен от трето лице? А може би стрелецът е носил ръкавици?