— Посочвате подсъдимия Кърт Скот — каза Колиър. — Господин Скот носеше ли пушка?
— Не, не носеше. Ала държеше ръката си така, като че беше ранен.
— Колко време след като чухте изстрелите видяхте господин Скот?
— Веднага. Много скоро. Отидох в спалнята, взех собствената си пушка, останах до прозореца и се опитах да реша какво да правя. Ралф беше прекарал дълъг, тежък ден. Синът ми спи с възглавница върху главата, защото аз хъркам, така че той все още беше дълбоко заспал. А Тери беше способна да изстреля предупредителен изстрел, ако наистина желаеше някой да се махне от къщата й. Тя непрекъснато ми казваше: „Гледай си работата“, повтаряше, че личният й живот е неприкосновен, настояваше да я оставя намира и други неща в този дух… — Гласът на Кетрик заглъхна. След малко той попита: — Бихте ли повторили въпроса си?
— Ще ви задам нов въпрос — каза Колиър. — Какво направихте, след като чухте изстрелите?
— Помислих си да извикам полиция, наистина си помислих така — заяви Кетрик.
— Ала не извикахте?
— Не, не се обадих до полицията. Не исках да се замесвам в проблемите на Тери. Помислих си, че е уплашила онзи тип, както тя си знае. Нали разбирате — високите огради създават добросъседските отношения. Може би беше обратното, забравил съм. Затова си взех пушката и останах дълго време до прозореца, ала не се случи нищо друго. Предполагам, че след това ми се е доспало. След това си спомням, че беше седем и половина сутринта и полицаите тропаха по вратата на къщата ми.
— По това време бяха ли открили трупа?
— Да. Искаха да знаят защо не съм се обадил, когато съм чул изстрелите. Та откъде да зная какво бе станало в действителност? — Клепачите на Кетрик примигнаха гневно.
— Отидохте ли след това в полицейското управление в Южно Тахо, за да дадете свидетелски показания и да идентифицирате подсъдимия сред група от други мъже?
— Направих точно така. Отидох там. Дадох показания. Идентифицирах го.
— Благодаря ви. Нямам повече въпроси.
Милн обяви кратка почивка. Нина пое своята доза кофеин, мислейки усилено. Кетрик беше ключът за разрешаване на случая. Двата изстрела, след това той беше отишъл да вземе пушката си, ала не беше влизал в къщата на Тери, нито пък се беше обадил в полицията.
Странно поведение дори за старо хипи като него. Смелият човек би разследвал случая сам. Страхливецът щеше да извика ченгетата. Защо Кетрик не беше предприел нищо?
Освен това Нина знаеше, че той или лъжеше, или се беше объркал. Кърт е излязъл тичешком навън, след това Мат и Тери са се вкопчили един в друг, борейки се с всички сили, и вторият изстрел я е убил. Мат е прескочил оградата, след като се е измъкнал през задния вход, където Кетрик не е могъл да го види.
Нина не можеше да посочи нито една причина, поради която Джери би излъгал, следователно той вероятно се беше объркал. Не бе имало два изстрела, след които Кърт е излязъл тичешком през вратата.
Как можеше да се справи със създалото се положение?
Наведе глава и започна да се моли на нещо, за което не беше сигурна, че съществува. Проницателният, съсредоточен ум се бореше, без да изпитва срам, за най-дребната следа, която можеше да я доведе до някакво прозрение.
38.
— Господин Кетрик — започна Нина, когато съдът възобнови работата си.
— Да, мадам — отговори Кетрик, накланяйки сериозно глава.
— Нека отново проверим последователността на събитията, започвайки от времето, когато сте чули първия изстрел.
— Добре.
— Вие сте дремели и сте чули изстрел.
— Точно така.
— Къде се намирахте?
— Седях в люлеещото се кресло пред телевизора.
— Прозорецът ви беше ли отворен?
— Не, навън беше много студено, направо мразовито. Печката гореше, прозорците бяха затворени. Леден ден, време за дебело палто.
— Тогава как сте чули изстрела?
— Звукът беше много силен, стъклата направо се разлюляха. Събудих се и се втурнах към прозореца.
— Телевизорът работеше ли?
— Разбира се. Напоследък спя при всякакъв шум.
— Бяхте ли пили някакво алкохолно питие?
— Нищо съществено, само няколко бири.
— Колко бири?
Кетрик се замисли за миг.
— О, предполагам, че са били шест в картонената кутия — отговори той. — Бутилки. Купих ги от веригата магазини „Севън — Илевън“. Светло пиво „Хенри Вайнхърд“. Предполагам, че съм стигнал до последната бутилка, когато съм заспал.
— Шест бутилки бира — повтори Нина. — Затворен прозорец. Печката гори. Телевизорът работи. Вие сте спели. Ала изстрелът е бил толкова силен, че сте подскочили от мястото си, така ли?