— Наистина беше толкова силен, госпожо. Какво искате да кажете?
— О, нищо — отговори Нина. — Просто се чудех как Ралф не се е събудил при всичкия този шум.
— Казах ви, че той слага възглавница върху главата си, когато спи. Все му повтарям, че някой ден ще се задуши.
— Влязохте ли в стаята му да проверите дали се е прибрал?
— Точно тогава не се тревожех за него.
— Влязохте ли в стаята да поверите дали се е прибрал?
— Не! Това не беше необходимо.
— Кога се прибра синът ви у дома тази нощ? — попита Нина.
— Преди десет — отговори Кетрик.
— И вие по това време вече сте дремели?
— Ами аз…
— Видяхте ли го да влиза вкъщи? Наистина ли го видяхте, господин Кетрик?
Бледото лице на Кетрик се изчерви. Аленото петно се появи първо на врата, стана розово, изкачи се бързо по бузите и обхвана цялото лице до челото.
Нина търсеше някакъв пробив. Изчервяването на мъжа й подсказа, че нещо става — ала тя не знаеше какво бе то.
— Тази нощ не сте виждали Ралф, нали, господин Кетрик? — изрече тя.
— Проявявате наглост — заяви Кетрик. — Какво си мислите, че правите…
— Отговорете на въпроса ми — призова го Нина. Дишането й беше станало тежко, всички мускули в тялото й бяха напрегнати. Сенди се беше отдръпнала леко от нея, за да й осигури повече свободно пространство. Кърт я гледаше, отворил леко уста.
Съдебните заседатели наблюдаваха Кетрик. Те виждаха червенината по лицето му, която той не можеше да контролира. Сякаш под бялата му кожа беше запалена розова електрическа крушка.
— Отговорете на въпроса — разпореди Милн. В гласа му бе стаена мъжествена тежест и сила, която тя никога не би могла да събере в себе си. Това беше гласът на селския старейшина отпреди стотици векове, който казваше на селянина, че лъжата е равносилна на смърт.
— Понякога той се прибира късно. Вече е възрастен мъж — каза Кетрик. Той впери поглед в публиката, търсейки Ралф Кетрик, който седеше на последния ред в ъгъла.
— И сте спали, когато той се е прибрал онази нощ?
— Дремех.
— Видяхте ли го?
— Възразявам. Няма основание за подобен въпрос. Това е проблем, свързан с виновността на трето лице.
— Позволявам на защитата да зададе въпроса — заяви Милн и думите му прозвучаха също като на съдията Ито.
— Не когато се е прибрал — отговори Кетрик. — На следващата сутрин, когато дойдоха полицаите, той беше в леглото си.
— Откъде знаете, че Ралф е бил в леглото си, когато чухте изстрелите?
— Той обикновено е у дома…
— Може и да е бил там, това искате да кажете, нали? Чули сте изстрел. Извикахте ли Ралфи? Извикахте ли го, господин Кетрик?
— Сигурно е било заради възглавницата. Той просто не чу нищо.
— Не е бил в леглото си, нали?
— Не бих могъл да кажа.
— Не знаете дали е бил в леглото си или не?
— Не зная.
— Благодаря ви, че казахте истината, господин Кетрик.
— Ваша чест… — намеси се Колиър.
— Продължавайте, госпожо Рейли — каза Милн.
— Значи след първия изстрел сте скочили от креслото си?
— Да, и отидох до прозореца.
— Знаехте ли от каква посока бе долетял изстрелът?
— Да, знаех, че е от къщата на Тери. — Умът на Кетрик все още беше съсредоточен върху въпросите за Ралф. Той се опитваше да си спомни какво бе казал току-що.
— Значи отидохте до прозореца, ослушахте се и след това отидохте да вземете пушката си?
— Да, да. — Сега лицето му отново се изчерви, този път от гняв, тъй като мъжът реши, че Нина го беше измамила.
— И това стана след първия изстрел?
— Чакайте, обърквате ме.
— Вие чухте изстрела, изтичахте до прозореца и го отворихте, ослушахте се и отидохте да вземете пушката си?
— Да, това ми звучи правилно.
— Наистина ли стана така?
— Да, бях го взел на мушка…
— А след това? А след това? Какво се случи?
— Чух още един изстрел — отговори Джери Кетрик. — Да, бях на прозореца и гледах.
— Втория изстрел ли?
— Да! Той тичаше. Стигна до колата си и потегли. И тогава прозвуча втори изстрел.
— Къде беше подсъдимият, когато чухте втория изстрел?
— Потегляше с колата си. Но как е възможно това?
— Точно така. Той не е стрелял по Тери Ландън. Тичал е — подчерта Нина. — Така ли е, господин Кетрик?
— Съвсем ме объркахте — заяви Кетрик и повтори: — Как е възможно това?
— Нямам повече въпроси — каза Нина.
— Вие се опитвате да натопите моя Ралфи.
— Нямам повече въпроси.
След това Колиър върна Джери Кетрик към собствения му сценарий, според който двата изстрела прозвучали, преди той да отиде за пушката си. През това време Ралфи се намирал на сигурно място в леглото си; ала Нина усещаше, че този вариант не бе приет от госпожа Бъргъни. Тя бе забелязала несъответствия и неясноти в свидетелските показания на Кетрик, които й бяха прозвучали неубедително.