Сенди приключи със записките си, наведе се към Нина и каза:
— Този човек пръсна прекалено много жлъч и с това си вкара автогол. Очевидно вместо мозък в главата си има пържени яйца.
Милн обяви кратка почивка; Барбет Кейн и останалите репортери се стълпиха около Нина.
— Доктор Клозън, кога ви повикаха на местопрестъплението на улица „Койот“? — обърна се Колиър към следващия си свидетел.
— В осем часа и тридесет и пет минути сутринта. — Доктор Клозън изглеждаше по същия начин, както го бе запомнила Нина: слаб, бледен, почти безкръвен мъж с оплешивяващо чело, дебели очила и пакет цигари, пъхнати в джобчето на ризата. Изглеждаше на същата възраст както Джери Кетрик, ала беше пълната негова противоположност. Нина също си припомни, че той беше отличен свидетел на обвинението. — Полицейска кола ме взе от дома ми. На местопрестъплението се срещнах със своя сътрудник, който беше донесъл необходимото оборудване. Фонтейн вземаше проби от стената.
Бяха показани диаграми и фотографии, Клозън отговори на предварителните въпроси, описвайки в каква поза било намерено тялото на Тери, кръвта под него, изтекла отпред и отзад от раната във врата.
— След като прегледахме трупа на местопрестъплението, го транспортирахме с линейка до моргата на улица „Емърълд бей“. Това стана много по-късно, следобед, след като направихме необходимите фотографии и събрахме веществените доказателства. На следващия ден извърших пълна аутопсия на трупа.
— Беше ли проведено дознание?
— Не. Тук години наред не сме провеждали дознание. Изключих самоубийството като възможност. Много е трудно човек да простреля врата си с пушка. Дължината на цевта, разположението на спусъка. С пушка човек трябва да използва жица, пръчка или нещо друго, за да задейства спусъка, макар и да съм чувал за един учител по йога, който го направил с пръстите на краката си. В такива случаи обикновено се получават контактни рани. От данните, които събрахме, стигнахме до заключението, че не е възможно тя да се е застреляла сама, макар че и това предположение бе проверено. Освен това Тери Ландън имаше синини по ръцете си, които говореха, че се е борила.
— Как определихте разстоянието, от което убиецът е стрелял с пушката?
— Посредством диаметъра на входната рана и остатъка от барут около нея — ние го наричаме „татуировка“ на мястото, където куршумът е попаднал в тялото.
— Коя според вас е причината за смъртта?
— Преминаване на единичен, изстрелян от пушка куршум, през врата. Засегнал е каротидната артерия, разкъсал е хиоидната кост, увредил е гласните струни и е излязъл отзад през врата. Не е засегнал гръбначния стълб. Изминало е известно време. Тя е запазила съзнание, докато най-накрая се е задушила. В дихателната тръба имаше неголямо количество кръв. Успяла е да пъхне възглавница под главата си. Когато пристигнахме на местопрестъплението, възглавницата бе пропита с кръв. Освен това е успяла да пусне видеокамерата.
Колиър изчака съдебните заседатели да осмислят неприятната информация.
— Странно нещо — продължи Клозън. — Телефонът се намираше на два фута от нея. Било е лесно да дръпне жицата, да вземе слушалката и да се обади на 911. Сериозна рана, но мисля, че е могла да оцелее. Но Тери Ландън не се е обадила.
Нина си помисли: „Още една от смразяващите странности на Тери.“ Имало е възможност да оцелее. Тя си припомни как Мат бе описал Тери Ландън след бягството на Кърт. Мат се беше измъкнал от шкафа. Тя е държала пушката небрежно, взирайки се в пространството пред себе си. След това се беше отпуснала върху възглавницата, вперила поглед в камерата, ала не бе спасила живота си. Не беше пожелала да живее.
Нина беше сигурна, че нито за секунда от последните минути на живота си Тери не бе изпитала съжаление за това, което причинява на Мат. Тя е била прекалено заета с омразата си, живеейки в ада, който бе създала далеч преди да умре.
Колиър продължаваше:
— И така, бих желал да ви попитам за времето, когато е настъпила смъртта.
— Готов съм да отговоря — отговори Клозън. Той извади пакета цигари от джоба си и започна да го върти като играчка в ръце. Беше очевидно, че изпитва непреодолимо желание да запали.
— Успяхте ли да установите точното време, когато е настъпила смъртта, въз основа на събраните от вас медицински данни?
— Не. Не въз основа на събраните от нас медицински данни. Но ако те се съпоставят с показанията на свидетеля, видял подсъдимия на местопрестъплението, времето на смъртта може да бъде установено.