— Възразявам! Липсва основание за подобно твърдение. То излиза извън квалификацията на свидетеля…
— Последното изречение ще бъде заличено от стенограмата на процеса. Съдебните заседатели няма да се съобразяват с него, вземайки решение по случая — обяви Милн. Колиър хвърли палав поглед към Нина. Той бе решил да прибегне до старите си трикове, затова се налагаше непрекъснато да бъде нащрек.
— До какво заключение стигнахте за времето на настъпване на смъртта, основавайки се единствено на събраните медицински данни? — Колиър беше достигнал обичайното си ниво на блестящ прокурор, сега работеше в пълен синхрон със своя свидетел, изваждайки необходимите факти един след друг в последователността, която му беше необходима.
— Вземайки предвид rigor mortis, загубата на кръв, сравнена с раната, съдържанието на стомаха, локвата кръв под тялото, посиняването на плътта, прецених, че смъртта е настъпила около девет, десет часа преди пристигането ми на местопрестъплението.
— В колко часа е било това, доктор Клозън?
— Времето на настъпване на смъртта? Между десет и тридесет и единадесет и тридесет предната вечер.
— Можете ли да бъдете по-точен?
— Не и аз — отговори Клозън. — Ала вие можете. — Нина остави последната му забележка без последствие.
— Добре. На двадесет и пети юни вие отидохте на мястото, където бяха намерени човешки останки, така ли е?
Милн се намеси:
— Напомням на съдебните заседатели да имат предвид информацията, която им съобщих на по-ранен етап от развитието на процеса. — Съдебните заседатели изглеждаха озадачени.
— Да. Това беше съвсем различен случай — заяви Клозън. Нещо в начина, по който изрече последното изречение, накара Нина да потрепери. Той погледна в доклада, който беше написал. — Пристигнах със сътрудника си в дванадесет и петнадесет — точно четвърт част след пладне. Заместник-шерифите бяха отцепили района на местопрестъплението. Първоначално останките са се намирали в пещерата, макар че, както разбрах, част от тях са били натрупани близо до нея от подсъдимия.
— Възразявам! — намеси се Нина. — Няма основание за подобно твърдение. То се базира на слухове.
— Възражението е прието — заяви Милн. — Съдебните заседатели трябва да игнорират последния коментар на свидетеля.
— Човешки кости, коса, парчета изгнил плат. Метална катарама и остатъци от кожен колан. Часовник „Таймекс“, както каза господин Фонтейн.
— Според вас възможно ли е покойната да е изпълзяла в пещерата и да е умряла там? — попита Колиър.
— О, не. Това е по-скоро дупка в земята под масивна обла скала. Прекалено малка, за да се пъхне човек вътре. Би трябвало да бъде акробат. Тялото е било натъпкано там след смъртта.
— Колко време е престоял трупът в пещерата?
— След смъртта насекомите и другите животни унищожават тъканите на тялото за твърде кратък период, поне през лятото. Не бяха останали меки тъкани, когато тялото беше намерено. От лигаментите, поддържащи гръбначния стълб, нямаше и следа. Всеки отделен прешлен можеше да бъде изтръгнат без никакво усилие от съседния, редът им беше изцяло нарушен. Лявата фибула липсваше — сигурно животните все пак някога са се добрали до тялото. Не успяхме да я намерим. Предположението ми е, че вероятно някой койот я е отмъкнал, след като останките били пренесени в пещерата. Използвахме обучени кучета, които душеха наоколо, но не постигнахме никакъв резултат. С две думи, тялото е престояло в пещерата няколко години.
— Направихте ли след това аутопсия на останките?
— Да, в същата морга. Не бързахме, все пак по тези места убийствата не са чак толкова много. Направих аутопсията веднага.
— Успяхте ли да определите причината за смъртта?
— Не мога да твърдя с положителност. Не е възможно да се направят изследвания за отрови и наркотици толкова години по-късно. Тазът беше разкъсан от два куршума за пушка. Те все още бяха потънали в костта, десния горен сектор. Предадохме ги на господин Фонтейн. Този вид нараняване причинява смърт твърде бързо, ако не се вземат незабавни мерки. И така, мнението, което съм посочил в доклада, е: рана, причинена от куршуми за пушка. Господин Фонтейн идентифицира оръжието, с което била застреляна жертвата. Същата пушка, с която е убита Тери Ландън.
Нина още не беше успяла да стане от мястото си, когато заговори съдията Милн:
— Доктор Клозън, известно ви е, че подобни изявления са недопустими. Моля, не правете повече изказвания в този дух. Съдебните заседатели трябва да игнорират двете последни изречения на свидетеля.