— Тъкмо си мислех същото за вас — измърмори той. — Миналата година стреляха срещу вас, работите в тази презряна професия, млада жена сте, имате дете — трябва ви човек, който да топли нозете ви нощем и да ви слага да си легнете.
— Никой не би могъл да изтърпи моята програма — отговори Нина. — О, да не говорим за това.
— Да не говорим — съгласи се Колиър. Известно време двамата мълчаха.
Колиър предложи:
— Чаша кафе?
— Не й такова, каквото го правят тук.
— Обзалагам се, че ще си купите пица или хамбургер на път за кабинета си, където ще работите до осем-девет часа вечерта. Затова умираме толкова млади.
— Обзалагам се, че вашият план е съвсем същият — предположи Нина.
— Хайде да вечеряме заедно в казиното — предложи Колиър.
— Не зная. Това би било… хмм…
— Побратимяване между врагове? Вижте, трябва да се нахраним, освен това се налага да поговорим по делото. Хайде тогава да си придадем израз на съвършени професионалисти и да комбинираме двете неотложни задължения. Обещавам ви, че няма да ви бъде никак приятно.
— Приятно ли? Откъде накъде? — изрече въпросително Нина. — Добре. Да вървим. — Двамата тръгнаха, оставяйки без внимание многозначителните погледи на секретарките.
Казиното „Прайз Клаб“ беше препълнено. Опашката на бюфета се сливаше с хората, чакащи пред ротативките.
— Извинете — каза Нина и затърси по дъното на портмонето си за монети от двадесет и пет цента. Пръстите я сърбяха да опита късмета си на ротативките.
Две черешки се подредиха в линия, тя прибра вложените си пари плюс печалба от нови монети.
— Престанете да играете, докато още печелите — посъветва я Колиър, ала Нина продължи, докато в джобовете й не остана нито една монета.
— Посещавала съм това място толкова често, че цялата му привлекателност се стопи. Чудя се защо ли още пилея парите си тук? — измърмори тя.
— Просто не желаете никога да пропуснете някакъв облог, дори ако резултатът му бъде лош за вас — отвърна Колиър. На гишето поспориха кой ще плати. Нина спечели, заявявайки, че прокурорът ще й върне разходите под формата на бизнес обяд за нейния клиент. Тя сподели мимоходом мисълта дали въобще някога Кърт щеше да бъде в състояние да й плати и как да измъкне от Рийзнър сумата за адвокатския й хонорар.
В просторната бална зала заеха централна маса и отидоха към бюфета, където бяха изложени на показ огромни количества апетитна на вид храна. Когато се върнаха, сервитьорът вече беше донесъл кана червено вино.
— Вдигам тост за справедливостта с главно „С“ — обяви Колиър с чаша в ръка. — Нека тя победи всички глупости в света.
— И аз ще пия за това — подкрепи го Нина. Тя позволи на виното да спусне топлината си в кръвта й. Подхвана тихо сред шума от разговорите на стотици гости на заведението: — Тук сме напълно анонимни. Туристи от цял свят се срещат в това казино, за да изгубят парите си. Това създава такова чувство на топлина и уют. — Три от салатите се бяха смесили в чинията й. Резултатът се оказа неочаквано вкусен.
— Вероятно ще ми предложите: „Защо не изоставите обвинението в предумишлено убийство по делото Ландън, тъй като тя е съхранявала пушката в къщата си години наред и все още не са се появили доказателства за предумисъл?“ — Колиър взе първата хапка от вечерята си.
— Какво ще кажете по този въпрос?
— Ще го направя, ако спите с мен тази нощ — Колиър се плесна с длан по главата и рече: — О, съжалявам. Забравих. Не бива да поставям такова изискване.
— Ха, ха. Ще го направите ли? Имам предвид дали ще се откажете от обвинението в предумишлено убийство?
— Да, може би. Милн ще ви позволи да отправите искане до съда за издаване на решение в този дух. И двамата сме уморени. Хайде да си спестим спора по този въпрос.
— Това е прекрасно.
— Добре сте поработили. Нямах представа, че семейство Кетрик са познавали толкова добре Тери Ландън, за да им е известно, че пушката през цялото време е била в къщата й. Бихте ли искали да разговаряте с клиента си да приеме обвинението убийство по непредпазливост? Петнадесет години при смекчаващи вината обстоятелства, ако Милн е в добро настроение.
— А вие ще се съгласите да не предявявате никакви обвинения, свързани с Темара Суит?
— Не бих могъл да обещая това. Може да се появят нови доказателства.
— Забравете предложението ми. Вярвам, че той няма вина нито за първото, нито за второ убийство. Развих някои идеи по отношение на свидетелите…
— Повдигайки тези съмнения в разумни граници…
— Опитвам се да говоря искрено. Това не е просто тактика за съдебния процес.