Колиър премина с госпожа Суит през историята, която тя вече беше разказала на Нина: как тя и съпругът й присъствали на среща на собствениците на земя в същата вечер, когато Темара изчезнала; как се тревожили, когато не се прибрала у дома; как на следващата сутрин се обадили в полицията и обявили изчезването й. Тя жестикулираше грациозно с ръце, докато приказваше за последвалото разследване, за фалшивите следи, за надеждата, която бавно изчезвала, когато дните се превърнали в месеци, а след това в години. Това беше тъжен разказ; понякога силата на духа я напускаше и гласът й започваше да трепери.
— Промениха ли се отношенията между вас и дъщеря ви през последната година преди нейното изчезване? — попита Колиър.
— А-ха. По-рано тя споделяше всичко с мен. Мислех си, че сме преодолели проблемите на пубертета по възможно най-добър начин, преживявайки във възможно най-малка степен нещастията, за които сме чували, че съпътстват този период от живота на децата. Но през последната година от гимназията тя се отдалечи от нас. Много пъти правихме опити да приказваме с нея, но… тя все се ядосваше. Струваше ми се, че мненията ни по всички въпроси бяха различни. Тем престана да общува с нас. След това една вечер, около три седмици преди да изчезне, намерих парче хартия в чекмеджето на шкафа й. Когато разгънах хартията, от нея паднаха няколко прахчета. Помежду ни се разгоря ожесточен спор. Поведението й беше враждебно, негодуващо. Каза ми да престана да ровя като полицай из вещите й; заяви, че вече е на осемнадесет години и ако не зачитам неприкосновеността на личния й живот, ще се изнесе на квартира.
Престана да разговаря с мене. Признавам, че буквално й четях конско, опитвах се да я накарам да разговаря със семейния ни лекар. Споделих с Джонатан какво бях намерила и на него направо му прилоша. Говорихме за това, че ще й позволим да напусне дома ни, защото не знаехме какво друго да направим. Знаех, че се среща често с Дорийн и Майкъл, и мислех, че това е странно. Тем бе прекъснала връзката си с Майкъл, сега той ходеше с Дорийн.
Прибираше се късно у дома, излизаше рано. Мислех си, че не е възможно да ходят все тримата заедно. Темара беше толкова хубава. Сигурно се срещаше с някой млад мъж — госпожа Суит се обърна към съдебните заседатели и каза: — Ако бяхме успели да й помогнем да преодолее този лош момент, тя щеше да бъде жива сега. Тя се плъзна по наклонената плоскост. Това се случва с много деца, когато вече станат възрастни хора…
— Научихте ли кой е този млад мъж?
Джесика Суит закърши ръце.
— Месец преди да намеря прахчетата, виждах, че един млад човек я взема с колата си пред къщата ни. Описах го на полицията, ала доколкото разбрах, не са имали достатъчно доказателства…
— Възразявам — намеси се Нина. — Твърдението на свидетеля се основа на непроверено предположение. Не може да бъде направено допитване за потвърждение до съответното длъжностно лице.
— Съдебните заседатели ще игнорират последното изречение от свидетелските показания — обяви Милн.
— Присъства ли днес в съдебната зала онзи млад мъж, когото сте видели с дъщеря си преди дванадесет години, преди тя да изчезне?
Погледите на съдебните заседатели проследиха протегнатия пръст на Джесика Суит. Той сочеше Кърт.
— В стенограмата от процеса ще бъде отбелязано, че свидетелката е идентифицирала подсъдимия, отговаряйки на поставения въпрос — отбеляза Милн.
Кърт бързо надраска няколко реда до Нина. Изглеждаше възбуден. Нина му написа в отговор: „Не се тревожи. Това се е случило няколко седмици преди изчезването й. Не е от особено значение.“
— Съпругът ви срещал ли се е миналата година с Тери Ландън? — продължи Колиър.
— Да. Преди около две години ние се свързахме със стара наша приятелка от Калифорнийския университет на име Дейвис. Тя беше направила един документален филм, затова я попитахме дали познава някой човек, който би искал и би бил в състояние да заснеме кратък филм за изчезването на Темара. Щяхме да съберем необходимите финансови средства за това. Дейвис успя да заинтересува с историята на Тем едно от предаванията на телевизионната мрежа на щата. Те искаха да излъчат свой материал по случая.
След това местният вестник в град Тахо, „Мирър“, излезе с материал за подновения интерес към Тем. Тъкмо тогава ми се обади Тери Ландън. Тя предложи услугите си на много разумна цена, в случай че ние поемем разходите по производството на филма. Но по това време хората от телевизията бяха започнали да проявяват колебание. Ние разговаряхме с нея няколко пъти и решихме да започнем финансирането.