— Тери Ландън направи ли този филм?
— Да.
— И заглавието му беше „Къде е Темара Суит“?
— Да.
— Ваша чест, имам ли вашето разрешение да покажа този филм пред съда? — попита Хелоуел и посочи с ръка прожекционния апарат.
Нина не възрази. Светлините в залата угаснаха. Този път съдебните заседатели щяха да видят не самата Тери, а нейното произведение, филма, който Нина все още не можеше напълно да разбере. Докато го гледаше, отново я връхлетяха старите въпроси, останали без отговор: защо Тери бе направила този филм? Защото самата тя бе убила Темара и не желаеше да поема риск — може би някой друг, работейки по филма, би открил този факт? Това звучеше добре на теория, ала просто не можеше да бъде вярно. Ако Тери е трябвало да направи филма, за да се защити, тя в никакъв случай нямаше да подхвърли мисълта, че Тем е била убита. Тя по-скоро щеше да внуши на зрителя, че Тем е жива, започнала нов живот някъде другаде. Така Тери щеше да отклони вниманието от извършеното престъпление.
Ако Тери не беше застреляла момичето, тогава защо не беше представила Кърт като убиец във филма си? Тери бе обхваната от манията да го намери; в такъв случай защо не го бе обвинила в извършване на тежкото престъпление? Тогава полицията по всяка вероятност щеше да започне да го търси, щеше да го открие и дори да го обвини в убийството — тъкмо онова, което очевидно желаеше Тери.
Филмът беше вече почти приключил. Сега Нина отново видя актрисата, която играеше Тем: как върви бавно към познатата пътека… Бележката на Кърт, подадена към Нина, беше написана с почти нечетливи букви. Тя гласеше: „Бих се заклел, че това наистина беше Тем.“
Нека обобщи всички налични данни. Щом нито Тери, нито Кърт е убил Темара, кой би могъл да се добере до пушката? Младото момиче седеше върху бялата скала, звучеше тъжна музика, върху дългата й коса се сипеха снежинки. Тя беше в панталони, ботуши и онова одърпано палто от заешки кожи… Къде беше това палто сега?
Нина си припомни от какво се бе развеселявала Тери, представи си всезнаещия й вид, пищните й маниери. Тери мислеше, че стои над простосмъртните, над обикновения живот.
Изведнъж й хрумна, че този филм беше зловещата шега на Тери. Тя е знаела кой е убил Темара. Един-единствен път беше казала истината — по косвен „артистичен“ начин. Тери не е могла да устои — трябвало е да разкрие онова, което й е било известно: убиецът не е бил нито тя, нито Кърт.
Бил е някой друг. Очите, които следят всичко отдалеч. Тайният наблюдател, скрит сред величествения мрак на нощта. Кой беше той?
Изведнъж й хрумна друга интересна мисъл: тя й подейства като врата, отваряща се сред хаотичната тъмнина. Ами другите три момичета, които бяха изчезнали в снега? Защо Тери ги е включила в един толкова къс филм, който по всяка вероятност е бил подложен на редица допълнителни съкращения?
Защо просто не приеме еднозначно филмовия материал? Филмът внушаваше, че Тем е била убита още преди да бъде намерено тялото й. Следователно Тери е знаела в продължение на дванадесет години, че Темара е била мъртва.
Нина погледна към момичето на екрана, което започваше да потъва в тъмнината. Изведнъж тя сложи длан на устата си, почувства, че й се повдига. Гледаше, гледаше и си мислеше: „О, не, това не е възможно, тя просто не би…“
Но разбира се, Тери би го направила. Тази нощ тя е била там, край пътеката на хребета Ангора. Беше заснела Темара, истинската Темара, камерата й бръмчала тихо зад една от големите обли скали. Тери беше видяла кой е дошъл на среща с Темара.
Слабата фигура на Темара полека изчезна, зазвуча музика, по екрана се появи списъкът от имена на хора, взели участие в работата по филма.
Не беше посочено името на актрисата, която бе изиграла ролята на момичето. Дръзкият намек на Тери накара Нина да се почувства още по-зле.
Тери е знаела истината през цялото време, беше видяла убиеца, беше успяла да го заснеме. И един ден бе научила, че трябва да се направи филм на тази тема. Естествено, беше се свързала със семейство Суит. Тя просто не бе могла да устои на желанието си да се пошегува с всички. Бе го направила в определени граници, докъдето стигаше смелостта й. Беше включила оригиналните кадри с истинското момиче… Какви ли поздравления бе отправяла Тери към себе си, как ли се бе смяла!
Нина почувства, че нечий поглед от публиката в притъмнялата залата бе насочен към нея. Тя седеше на мястото си, тъмната личност можеше да я нарани тук, точно както се бе случило по-рано. Изведнъж започна да трепери неудържимо в края на адвокатската маса. Някой я наблюдаваше, някой разположил се на едно от местата зад гърба й. Тя още веднъж почувства изстрела, който я беше съборил в адвокатската ложа. Трябваше да избяга! По-бързо, преди да е станало късно! Изведнъж подскочи от мястото си. Оковите на Кърт звъннаха. Той се бе обърнал изненадан към нея. Ала тя вече беше отворила вратата към мрака, за да хвърли ръкавицата на предизвикателството срещу претъпканата с хора съдебна зала. Трябваше да се изплъзне от тъмнината…