— Просто не мога да повярвам, че тя прави това!
— Отговорете на въпроса.
— Откъде бих могла да зная това? — изкрещя госпожа Суит. — Та аз не съм била с него! Но зная, че той не го е направил!
— А откъде знаете това?
— Защото го направи тя!
— Кой?
— Тери Ландън! — изрече предизвикателно госпожа Суит.
— Тя ли ви каза, че е убила дъщеря ви?
— Не беше необходимо да го прави. Това личеше по всичко, от отношението й към нас онази вечер, когато ни показа филма. Не бих могла да го докажа. Просто го знаех. Когато гледах филма, разбрах, че Тем е мъртва и че Тери Ландън знае всичко по този въпрос. — Тя скри лицето си с ръце.
— Нека позволим на свидетелката да дойде на себе си, Ваша чест — предложи Нина. Милн кимна с глава и Нина седна на мястото си. Всички в залата започнаха да шептят.
Ръката на Нина скицира смешна рисунка: заек и рис, който приличаше на котка. Тя впери поглед към листа хартия. Какво се опитваше да й подскаже собственото й подсъзнание? Тайната беше тук, ала тя бе толкова необичайна, толкова извратена, че никой от присъстващите не беше достатъчно храбър или пък достатъчно умен, за да я прозре.
Тери е знаела, че загадката излиза извън ограничения им опит, и се беше наслаждавала на това.
Дяволите да вземат тази жена! Тери беше част от мрака. В този миг Нина не изпитваше тъгата, в която постоянно беше потънала напоследък. Мат беше нейна жертва, не обратното.
Госпожа Суит отново бе притихнала. Нина каза:
— Нямате никакво доказателство, че Тери Ландън е убила дъщеря ви, нали?
— Не — отговори свидетелката с прекършен глас.
— Поведението й по време на представянето на филма ви е подсказало, че е знаела убиеца на вашата дъщеря, така ли?
— Да. Други хора може би не биха го усетили. Съпругът ми не е съгласен с мен.
— Какво каза Тери Ландън, за да си помислите, че е свързана със смъртта на дъщеря ви?
— Ами например, когато Дорийн гледа филма за пръв път, тя попита Тери: „Откъде сте научили, че на излизане Тем се препъна и накуцваше леко? Самата аз бях забравила!“ Откъде би могла да научи това тя? Тери Ландън само се разсмя. Ако не е била там, как би могла да знае!
— Вероятно само е представила артистичното си виждане по въпроса — отвърна сухо Нина.
— Ами палтото? — изрече госпожа Суит.
— Какво?
— Палтото. Късото палто на Темара от заешки кожи. Забравихме да кажем на полицията, че тя го беше облякла онази нощ. А Тери беше накарала актрисата във филма да облече същото палто… същото както това на Темара. Откъде е знаела за това?
— Предполагам, че вие трябва да задавате въпросите, а не свидетелката — обърна се Милн към Нина.
— И така, изглежда, че Тери знае повече за изчезването на момичето, отколкото би трябвало? — попита Нина.
Госпожа Суит изрече, сякаш приказваше на себе си:
— Къде е палтото? — Това наистина прозвуча твърде странно. Нина си беше задала същия въпрос само преди няколко минути.
— Отговорете на въпроса — обърна се Милн към госпожа Суит.
— О, тя знаеше. Виждах това в жълтеникавите й очи — каза Джесика Суит.
Нина отново й зададе въпрос за прахчетата, които тя бе намерила в чекмеджето на Темара и изказа предположение, че е напълно вероятно Темара, да е убита поради участието си в сделка с наркотици. Тя се бе борила да наложи тази версия въпреки възражението на Хелоуел. Хранеше големи надежди, че съдебните заседатели щяха да приемат с умерена доза съмнение тази алтернативна теория за убийството на Темара.
Няколко пъти през остатъка от този предълъг ден, изпълнен с кръстосани разпити, Нина не успяваше да се съсредоточи. Версията, свързана с наркотиците, господин Суит, теорията на госпожа Суит, че убийството е извършено от Тери, съдебния процес за нарушаване неприкосновеността на вътрешния мир — тя разгледа щателно и методично всичките възможни аспекти — встъплението към защитната й стратегия. Ала въпреки това очакваше с нетърпение съдът да приключи работата си за деня. Чувстваше, че се намира близо до отговора на загадката, свързана със смъртта на Темара.
Веднага щом бе обявен краят на последното заседание за деня и съдебните заседатели напуснаха залата, Нина и Сенди събраха документите си по делото и излязоха навън. На път към кантората, отпуснала се на седалката в пикапа „Бронко“, Сенди непрекъснато поглеждаше Нина, без да скрива любопитството в очите си.
— Изглеждате така, сякаш се борите с дявола — отбеляза секретарката, ала Нина мълча през целия път.
Когато пристигнаха, Сенди и Уиш оставиха куфарчетата с документи и се прибраха у дома. Нина остана сама.
Обади се на Андреа и й каза, че ще закъснее. Спусна щорите, заключи вратата на приемната и изяде бурканче плодово кисело мляко от минихладилника, който се намираше в стаята за разговори с посетителите. Каквото и да правеше, не можеше да се отърси от предчувствието за нещо лошо, което щеше да я сполети, нито пък успяваше да подреди мислите си. Чувстваше се прекалено уморена. Просто не можеше да се съсредоточи.