Заслепи го лъч на електрическо фенерче.
— Значи не си пукнал — отбеляза Ралф. — Трудно е човек да прецени удара си върху дребни хлапета като тебе. Обзалагам се, че главата те боли. Няма нужда да се гърчиш, момченце, ще останеш вързан, докато реша какво да правя с тебе. По дяволите, търсех майка ти, ала не се тревожи. Тя скоро ще се появи. Седеше, без да помръдва, до телефона. Казах й, че може да те посети, стига да не домъкне полиция със себе си. Ще изляза навън за малко, но веднага се връщам.
Очите на Боб привикнаха с тъмнината. Изглежда се намираше в някаква колиба, кокошарник или нещо подобно. Панталоните му бяха залепнали о мръсния дървен под. Беше прекалено уплашен, за да заплаче. Наостри уши, опитвайки се да долови някакъв шум в мрака.
Ралф се върна и отново влезе вътре с тежки стъпки, след това седна в ъгъла с вдигнати колене.
— Помислих си, че може би е дошла — обяви той. — Трябва да се подготвим за посещението й.
Известно време мъжът не каза нито дума. Без да издава звук, Боб се напрягаше да измъкне ръцете си от ремъка, с който бяха вързани.
— Знаеш ли, смъртта е навсякъде около нас — изрече Ралф с дрезгав глас. — Тери ми го каза. Преди много време, тогава бях малко по-голям от тебе — на петнадесет години. Каза ми: „Ралфи, половината от нас бездруго не заслужават да живеят на тази земя.“ Подли лъжкини — ето какво са всички момичета.
Например майка ти — тя накара моя баща да мисли лоши неща за мен. Това не е правилно, нали? Нали? — Ралф го ритна силно с десния си крак и момчето изплака — пареща болка се разля по бедрото му. — О, забравих — добави мъжът и се закиска. — Да се върнем на онова, дето приказвах. Ако й позволя да продължи, баща ми ще трябва да ме отстрани. Защо ли й трябваше да се закача с мен? Никога не съм й сторил зло. Само исках да ме оставят намира. Ш-ш-т! Струва ми се, че чувам шума от стъпките на майка ти. Хайде да послушаме.
Отначало не се чуваше никакъв звук. След това… след това се разнесе пукане на сухите борови иглички. Боб притисна диво ремъка, който стягаше крайниците му.
Ралф беше казал, че ще убие Боб, ако тя не отиде на посоченото място сама, невъоръжена. Гласът му беше прозвучал весело, ала от него лъхаше неумолима заплаха. Нина му повярва. Знаеше какво точно би трябвало да направи: незабавно да се обади в полицията и да остави всичко в ръцете им. Ако й позвънеше клиент, изпаднал в подобно отчаяно положение, тя щеше да го посъветва да постъпи именно по този начин.
Ала Нина седеше край кухненската маса под изцапания стъклен глобус, който осветяваше цялото помещение, люлееше се на стола и хапеше кокалчетата на ръцете си.
Единственото нещо, което имаше значение за нея сега, беше Боб. Вероятно Ралф щеше да го убие, преди полицаите да стигнат до него.
Той се беше скрил в наблюдателницата, откъдето навремето лесничеите следяха горските пожари по хребета Ангора. Прозорците на тази постройка сега бяха заковани с дъски; тя бе кацнала несигурно край пътя, който се разширяваше леко на това място. Тук беше най-стръмният участък от хребета, в края на пътеката, където бе загинала Темара. Нина си припомни изгледа, разкриващ се от наблюдателницата. На север се простираха езерата Фолън Лийф и Тахо, сливайки се с небето и заснежените върхове на планините. На юг се намираше просторната зелена долина, сред която бе разположен град Тахо — фино очертан, сякаш нарисуван върху магически турски килим, полетял между планинските била.
Щеше да бъде много трудно да се промъкне незабелязано до Ралф.
Нина продължи да се люлее на стола. Боб беше връзката й със живота, единствената връзка, наистина.
Трябваше да направи нещо. Трябваше да измисли нещо!
Пол нямаше да пристигне там навреме. Не би могла да въвлече Мат и Андреа в подобна опасност. Полицаите… високоговорители, положение с взет заложник… и Ралф, страдащ очевидно от някакво психическо заболяване. Този човек представляваше смъртоносна заплаха.
Ала какво би могла да направи сама? Да предложи себе си като изкупителна жертва? Очевидно Ралф искаше да я убие. Можеше ли да го убеди да не го прави? Но нима можеше да бъде сигурна, че той ще пусне Боб?
Не, Ралф нямаше да пусне на свобода сина й. Значи… трябваше да отиде сама, да даде вид, че ще се предаде. Щеше да вземе пистолет със себе си. Ако се наложеше, щеше да застреля Ралф… Мат имаше пистолет. Заключваше го в дървено сандъче в своя шкаф. Беше й казал къде крие ключа, така Нина можеше да го използва в извънредни случаи.