Един мъж стоеше на около три крачки пред нея, стиснал пушка в ръка. Той имаше бяла коса, бяла брада, зачервено лице и бели мигли. Вече облечен във вълнена риза и мръсно яке с дебела подплата. Панталоните бяха увиснали под дебелия му корем. Нина се приготви да отговори, ала вятърът изведнъж задуха силно и разпиля бялата му коса.
— Надявам се, че не сте дошли тук да предлагате нещо за продан — заяви мъжът. Беше стиснал небрежно приклада на пушката, насочвайки дулото към земята.
— Тъкмо си тръгвах.
— Този плик за нея ли е?
Нина се поколеба и той продължи:
— Тя е тука. Просто заключва портата, когато не очаква никого. Знае ли, че ще дойдете?
— Не.
— Ще й го занеса, ако искате. Аз съм неин съсед. Джери — Забелязвайки, че погледът й неотклонно следи пушката, той добави: — Тази година зайците са истинска напаст. Ловците не обръщат внимание на предупреждението „Не влизай. Частна собственост“. Гърмят по всичко, което се движи. Не се разхождайте много-много из горите. Пълни са с калпави стрелци. Хълмът е частна собственост — нейна и моя. Те нямат право да ловуват тук.
— Благодаря. Но…
— Джери! Махни се оттам! — извика високо женски глас от студиото между два бръснещи порива на вятъра. Силует на глава се бе очертал върху спуснатите завеси.
— Тя не ме харесва — обясни Джери.
— Предполагам, че и мен не харесва — каза Нина.
— Тя не харесва никого — обясни мъжът. Без да произнесе нито дума повече, той се обърна и тръгна надолу по хълма, оглеждайки одобрително пикапа й.
— Аз съм, Тери. Нина Рейли — извика Нина, след като мъжът бързо се отдалечи. Няколко минути по-късно вратата се отвори. Несресани кичури кестенява коса покриваха по-голямата част от лицето, което се показа навън.
— Какво правите тук?
Задавайки си същия въпрос с всяка изминала минута, Нина отвори куфарчето си.
— Донесох съдебното решение — извика тя. — Забравихте да си вземете вашия екземпляр.
— Защо първо не се обадихте по телефона?
— Разбирате ли, ще замръзна тук, сред този вятър. Ако не желаете да ме поканите вътре, добре. Ще оставя плика тук и ще го затисна с някой камък.
Тери излезе навън, обличайки шуба с дебела подплата.
— Почакайте, почакайте — викна тя. Закрачи по пътеката и отключи портата, зад която чакаше Нина.
— Влезте — разпореди се Тери и отметна косата си назад. След това тръгна напред, стъпвайки енергично с дългите си крака по пътеката към студиото. Когато влязоха вътре, тя свали шубата. Беше облечена в широк, ръждивокафяв пуловер, покриващ наполовина бедрата й, стегнати в черен клин. Без грим лицето й изглеждаше по-старо, по-бледо и по-мъжествено.
Тя посочи на Нина канапе, върху което бяха поставени няколко възглавници с плюшени шнурове, все още носещи отпечатъка на главата й.
— Седнете.
— Всъщност не разполагам с много време, Тери — каза Нина и седна скромно в самия ъгъл на канапето. Тери я наблюдаваше, разположила се върху въртящ се стол в средата на стаята. В очите й проблеснаха весели искри: тази жена знаеше, че на Нина не й е приятно да сяда там, където бе лежала Тери.
— Закъснявам — Нина започна да рови из куфарчето си и намери документите. Тя ги постави върху малката стъклена масичка пред нея.
— Кафе? — попита Тери.
— Не, няма нужда…
— Това няма да ме затрудни ни най-малко — безапелационният тон на Тери й даде да разбере, че ще бъде проява на истинска грубост, ако си тръгне сега. Още докато приказваше, домакинята се бе насочила към барче недалеч от вратата, където имаше малък хладилник и кафе машина; така тя даваше шанс на Нина да разгледа студиото.
Единствената продълговата стая имаше бели стени и прозорци от пода до тавана, вградени в една от дългите страни. Между тях бяха разположени единствено вратата и барчето. От срещуположната стена се подаваше дълъг тезгях, върху който цареше истински хаос от стерео оборудване, лазерен диск плейър, двоен касетъчен дек, компактдиск плейър, компютър, видео, голям монитор и сред останалите апарати — оборудване за редактиране на филмов материал, което Нина не беше в състояние да назове. Кабели, окичени със старателно надписани етикети, бяха включени в цяла редица от устройства, осигуряващи защита срещу токов удар; последните бяха вградени отзад, по продължение на целия тезгях.
— Какво е цялото това оборудване тук? Наистина ли имате нужда от толкова много и разнообразна апаратура? — попита Нина, търсейки неутрална тема за разговор, докато й се удаде удобен случай да си тръгне.
— Ами хайде да видим — измърмори Тери и постави стъклената кана в кафе машината, натискайки едно от копчетата. — Два високоговорителя VIFA, два високоговорителя UIFA, два високоговорителя за възпроизвеждане на звукове с ниска честота — обясни тя. — Всичко това е необходимо, ако искате да направите съвършен звуков запис на човек, който отправя клевети срещу вас. След това идва ред на три четвърти инчовото видео оборудване, с което без особена трудност се правят груби извадки от филм, заснет с видеокамера.