Систематизирането на откъслечната информация, натрупана от Харлан в продължение на изминалите години, му помогна повече. Харлан знаеше няколко полезни неща. Беше му известно, че Скот е работил за Горската служба на САЩ, когато се е запознал с Нина, освен това се е занимавал с музика. Дядото на Боб не можеше да си спомни точно на какъв инструмент е свирел. Не си падал по рокендрол. Всъщност Харлан успя да възкреси в паметта си, че любимият музикант на Скот бил Ван Клибърн — пианист, така че може би той също е свирел на пиано. Семейството му произхождало от Тахо, но като дете живял известно време в Германия.
Скот се запознал с Нина, когато тя дошла да прекара ваканцията си на езерото Тахо преди дванадесет години.
Пол винаги си бе задавал въпроса защо след развода си Нина бе избягала и се бе заселила в Саут Лейк Тахо. Сега единствената причина за това му беше известна и тя никак не му се нравеше.
Реши да се обади на Харлан, който отговори при второто позвъняване. Когато човек е в пенсия, вероятно телефонният звън е истински празник. Харлан разказа няколко вица за свети Патрик и Пол се разсмя. После добави:
— Просто исках да изясня някои неща, за които приказвахме вчера. Споменахте, че според вас Скот е завършил някакъв колеж. Имате ли някаква представа кой е той?
За миг телефонната слушалка остана безмълвна. Когато Харлан заговори отново, тонът му вече не беше закачлив и весел.
— Възнамерявате да намерите бащата на Боб, нали?
— Да.
— Защо?
— Трябва да го направя. Той се изпречи на пътя ми.
— Мислили ли сте как ще се почувства Нина, след като научи?
— Не.
— „Любовта е изградила храм в сърцето“, нали?
— Както винаги, пак обърках всичко — отвърна Пол.
— Допада ми човек, който познава стиховете на Йейтс. Ала вие разбирате, че няма да й хареса, ако разровите старата мръсотия.
— Не го правя заради нея.
— Ще й разкажете ли за нещата, които откриете?
— Не зная.
Харлан помисли известно време, след това, очевидно подкрепил с мълчаливото си съгласие детектива, изрече:
— Проверете в Университета на щата Невада в Рино. Това е най-близкият до Тахо четиригодишен колеж. Струва ми се, че си спомням нещо за него.
Навремето Пол се беше оженил за силна и здрава състезателка по ски бягане от Рино, Невада. Той погледна часовника си — златен „Ролекс“ — неговото единствено съкровище. Шест часът. Тя сигурно се беше върнала у дома след работа.
Поддал се на моментния порив, Пол й се обади.
Новият й съпруг, Роналд — не си спомняше фамилията му, — бе вдигнал телефона и Пол обясни с леко превзет тон, че съпругата на господин Роналд неотдавна поръчала списание „Вог“ и „Инстайл“, а може би „Вог“ и „Венити Феър“. Компанията се надявала, че не е допуснала неволна грешка.
— Почакайте малко — отговори Роналд и постави дланта си на слушалката. — Някакъв глупак твърди, че си поръчала „Вог“ — изрече той с леко приглушен глас.
— Никога не съм го правила — възрази женски глас.
— Както онази прахосмукачка, която купи миналата седмица от нахалника, който се бе довлякъл вкъщи.
— Това е друго нещо, Рони. Казвам ти… Както и да е, дай ми слушалката — звукът на телевизора, служещ като фон на разговора, се усили. Бившата му съпруга, Триша, поде рязко: — По-добре говорете бързо, защото имам диария и трябва да отида до тоалетната — след това се разнесе мощен смях.
— Това е отвратително, Триш. Защо ли се ожених за тебе? — каза Пол.
— О, добре, сетих се за кои списания става дума — отвърна Триша. — Изчакайте минутка, ще вдигна телефона в съседната стая. — След малко тя вдигна телефона в една от по-тихите стаи и заговори: — Не, няма да се върна при тебе. Може да ме молиш колкото си щеш.
— Оттогава много поумнях.
— Аз също. Затова нямаш никакъв шанс.
— Как си?
— Имам три деца, ето как съм. Не си ми се обаждал от близо десет години.
— Не разполагам с никакво извинение за това.
— Беше страхотен да измисляш извинения по всякакъв повод. Защо ми се обаждаш? Рони се вбесява, когато чуе името ти. Предполагам, че мъжете винаги се държат така, затова се радвам, че си използвал прикритие — гласът й звучеше дружелюбно и любопитно.
Пол внезапно си спомни съвсем ясно каква беше в леглото — изправена на лакти и колене; той се приближава към нея изотзад, а бяло-розовият й задник се поклаща подканящо. Смешно какво си спомня човек от своя брак.