Никога Пол не бе и помислял, че в музиката се крие толкова мощ. Дори покривът на залата трепереше в съзвучие с нея.
Огледа се наоколо. Очаровани, хората от публиката се бяха навели напред. Мъжът пред органа забави ритъма, подемайки величествен пасаж. Въздъхнали дълбоко, слушателите се отдадоха на безпределно блаженство. Ала скоро се промъкнаха тревожни нотки, неуловима злост се вкопчи във възвишените акорди, двете мелодии се сляха, между тях започна неумолима борба. Отчаян, Пол си помисли, че нито една от тях няма да успее да изтръгне победа. След битката помежду им щеше да се възцари хаос. В кулминацията на това величествено сражение Пол също стисна с всички сили облегалките на креслото си, направени от червено кадифе, запленен от мрачната, вълнуваща борба.
Постепенно двете мелодии започнаха да се приближават една към друга, отначало неохотно, след това все по-бързо и по-бързо, докато на финала се сляха в изумително кресчендо от любов и триумф…
Фугата завърши. Мъжът пред органа се изправи, поклони се, приемайки аплодисментите на своята публика.
След антракта започна да свири оркестърът и Скот отново се върна на мястото си пред пианото. Когато най-сетне концертът свърши, Пол изпита неподправено съжаление.
Скот напусна сцената. Пол отиде зад кулисите; трябваше да го намери. Стиснал в ръка голяма бяла лилия, която едно момиче току-що му бе поднесло, Скот се опитваше да се отпусне, обграден от кръг почитатели. Той беше в центъра и приличаше на човек, пред когото се е поклонил целият свят.
Пол се отдръпна назад, изчаквайки своя шанс. Не знаеше какво ще му каже. Нямаше предварително подготвена реч. Преследването му беше приятно, ала се чувстваше изумен, че наистина бе изпитал истинска наслада, откривайки този човек. Сега трябваше да излезе на предна позиция и да предприеме нещо.
Постепенно хората се разотидоха и Скот понечи да си тръгне.
— Извинете! — извика Пол на английски. Той забърза след Скот, който бе спрял на стълбищната площадка, която започваше зад кулисите и завършваше при изхода от сградата.
Скот беше висок почти колкото Пол, ала тежеше десет или петнадесет килограма по-малко от него. Все още сресваше косата си отметната назад. Под извитите вежди блещукаха зелени очи; лицето му бе дружелюбно. Изглеждаше изключително добре. Беше десетина години по-млад от Пол, атлетичен тип, който дори свиреше на пиано.
Пол изпита неприятно чувство. Добре. Нека си го признае: изпитваше ревност към мъжа, когото преди години Нина беше обичала толкова много, че дори го беше дарила със син. Това го накара да бъде не толкова внимателен и учтив, какъвто беше при първа среща с непознат човек.
— Кърт Скот, нали? Трябва да поговорим.
Резултатът от думите му беше съвсем неочакван. Скот се обърна и се втурна по стълбището, отвори рязко вратата и изчезна в нощта. Пол затича след него, подразнен от липсата на самоконтрол у себе си, задавайки си въпроса дали да събори музиканта.
Дъждът отново бе спрял. Двамата навлязоха в малък парк с железни столове и псевдокласически статуи, огрени от лунната светлина, която сякаш им вдъхваше живот. Ала бягането през калната трева беше нищо в сравнение с натоварването, което трябваше да преодолява, докато тича по пясък. Пол бързо настигна музиканта, хвърли се в краката му и го събори върху влажната трева, оставяйки го задъхан, безсилен. Продължи да притиска гърдите му, докато Скот престана да се съпротивлява, после бавно го отпусна, позволявайки му да си поеме дъх.
— Просто искам да поговоря с вас.
Скот се надигна и разтърка челюстта си, която се бе забила в земята.
— Кой сте вие?
— Частен детектив от Калифорния.
— О, Боже. Обадихте ли й се вече?
— Никой не знае, че съм тук — каза Пол. — Водя частно разследване.
— И тя ви изпрати да ме намерите?
— Това не е съвсем точно определение за задачата ми.
— Добре поне, че не е дошла самата тя — измърмори Скот в шепите си. — Мога ли да видя лиценза, удостоверяващ, че наистина сте такъв, за какъвто се представяте? — Пол му го показа и музикантът заяви: — Добре, наистина имате законното право да се занимавате с това. Как ме намерихте?
— Не беше никак трудно.
— По дяволите!