10.
През следващата седмица, точно десет дни след като Нина получи известието на Рийзнър за искането до съда, Тахо бе потънал в истинска лавина от късен лепкав мартенски сняг, който не преставаше да вали вече трети ден поред. Нина напусна дома си рано, стиснала лопата в ръка. Трябваше да освободи гумите на колата си, за да поеме по опасните пътища с внушителна скорост. В съда поздрави бързо Тери и зае мястото си в залата. Беше й студено, нямаше настроение, ала действаше съвсем делово. Фамилиарността както винаги бе породила взаимно презрение у двете страни. Вече не чуваше пистолетни изстрели в съда. Въображаемите петна кръв бяха изчезнали веднъж завинаги. След няколко месеца работа помещението отново си бе възвърнало нормалния, спокоен вид от миналото.
Нямаше търпение най-сетне всичко да приключи. Искаше да победи, ала не беше настроена оптимистично. Рийзнър я беше подготвил за това: не отговаряше на телефонните й обаждания, съвсем съзнателно изчезваше някъде, след като самият той я бе търсил. Затова двамата не успяха да разрешат нещата помежду си просто.
— Дело „Суийт срещу Ландън“ — обяви Милн, вдигна очилата на носа си и отвори папката, която служителят в съда му беше подал. — Отново това дело.
След като разглеждането на делото приключи, Нина заведе Тери на тихо място в коридора, помоли я да седне на един стол и остана права до нея. Косата на Тери беше паднала върху едното й око, ала тя не я отмести. Лукави искри припламнаха в погледа й.
— Бяхме прекалено настойчиви — рече Нина. — Съдията можеше да приеме компромисно решение.
— Да ги вземат дяволите, всичките, всичките! И вас също! — заяви Тери. — Провалихте всичко.
— Зная, че сте разочарована. Рийзнър полага огромни усилия да отложи излъчването на филма ви, действайки според нарежданията на родителите на Тем.
— Представихте се ужасно на процеса.
— Съжалявам, че мислите така. Но реалистично погледнато, става дума за допълнително забавяне от един месец. Ще вземем съгласието на всички засегнати страни относно текста на съдебното решение. Тогава всички ще ви оставят намира да покажете филма, който сте направили.
— Вие само губите, по дяволите. Само губите!
— Тери, настоявам да подпишете формуляра за смяна на адвоката. Наистина, вече не съм в състояние да ви представям пред съда.
— Ако ме захвърлите, ще ви дам под съд за непрофесионално, престъпно пренебрегване на поетите задължения към клиента! — Тери се изправи, обърната с лице към Нина, и повиши тон. Неколцина минувачи в коридора спряха и обърнаха глави към тях.
— Днес ще депозирам иск до съда, с който ще се оттегля като ваш адвокат — изрече твърдо Нина. Опитваше се да не гледа жълтите очи, осъзнавайки, че в коридора се е възцарила тишина и хората нетърпеливо се вслушват във всяка дума, изречена от нея. Ушите й пламнаха. — Не съм направила нищо подсъдно.
— О, така ли? Значи нищо подсъдно? — повтори Тери. Тя сви ръка в юмрук и отстъпи крачка назад, премервайки се в Нина, ала адвокатката видя връхлитащия насреща й удар. Тя се наведе и го избягна, след това затича с всички сили към изхода, преследвана съвсем близо от тежките стъпки на Тери.
Мъж, облечен в кафяв вълнен костюм, се появи точно пред нея. Той спря, привлече погледа й в зелените си очи и го задържа. Нина, решена да избяга, хвърли бърз поглед към него, и продължи напред.
Ала изведнъж се вгледа по-внимателно. Крачките й загубиха скоростта си.
Мъжът отново тръгна към нея. Направи крачка, втора. Така внезапно, както бе започнал, мигът изчезна в небитието. Обзе я отвращение, а може би страх — Нина не беше в състояние да реши какво точно — и ясният поглед на зелените му очи помътня за нея. За секунда той остана на около петнадесет фута разстояние от нея. В следващия миг изчезна.
Тери не я последва на паркинга. Беше се отклонила в друга посока.
Нина се качи в пикапа „Бронко“, след това отново излезе навън. Беше забравила куфарчето си в залата. Върна се бавно назад, оглеждайки се предпазливо. Опитваше се да убеди себе си, че не бе видяла онова, което се бе изпречило пред очите й преди малко.
— Видяхте ли един мъж да излиза оттук преди около две минути? Той се движеше бързо, почти тичаше — обърна се тя към съдебния пристав Кимура.