— Да. Не е първият, който иска да се измъкне колкото се може по-далеч от закона — пошегува се той.
— Видяхте ли накъде отиде?
— Забелязах, че се насочи към главния вход на сградата.
Беше й необходимо време да помисли. Нещо повече, трябваше да си припомни внимателно това събитие — израза на лицето му, когато я видя, мъжа пред нея, по-възрастен, ала същия.
Можеше да се закълне, че човекът, когато бе видяла, е Кърт Скот.
Върна се в кабинета си. Едно от писмата в снопа, който Сенди й подаде, привлече вниманието й. Заинтригувана от написания на ръка адрес и думата „ЛИЧНО“, напечатана с големи червени букви по цялата дължина на плика, Нина веднага го отвори с нокътя на палеца си.
„Скъпа Нина — започваше писмото. — Много често мислех за тебе.“ — Решителният, вертикален почерк не се беше променил. Той искаше да се срещнат на следващата сутрин — в седем часа на плажа Поуп Бийч, където можеха да разговарят, необезпокоявани от никого. — Бъди внимателна — предупреждаваше я писмото. — Ще ти обясня всичко, когато те видя, ала се страхувам, че пристигането ми тук може да ти създаде сериозни неприятности. — Познатият подпис в долния край на страницата беше: Кърт.
— Един човек го донесе лично — уведоми я Сенди.
Нина се прибра рано у дома, мислейки си за писмото. Още преди да се заеме със сгъването на чистото бельо, което я очакваше на леглото, се обади Пол от Кармел. Тя се зарадва, че чува гласа му.
— Как мина командировката ти? Така внезапно замина. Всъщност къде ходи?
— О, посетих един стар приятел за няколко дни и свърших някоя и друга работа. Няма да те отегчавам с подробностите. Ами ти как си? — попита той. — Случайно съм тук, в града.
— Тук, в нашия град? Защо?
— Помислих си, че можем да отидем заедно на вечеря, а след това да се отбием до минералния извор.
Нина не знаеше какво да му отговори. Беше изненадана приятно, ала същевременно изпитваше чувството, че й налагат как да постъпи. Той беше дошъл от толкова далеч…
— Всичко ли е наред? — попита Пол. — Как е Боб?
— Прави опити да се държи добре, ала не мисля, че е особено щастлив от това. Добре — отговори му тя. — В колко часа?
Точно преди Нина да излезе на среща с Пол, телефонът отново иззвъня. Нина помоли Боб да вдигне слушалката. Днес той и братовчедите му не бяха на училище следобед. Тримата щастливо пилееха времето си, разположили се пред телевизора. Момчето поговори няколко минути по телефона в кухнята и се върна към анимационния филм.
— Кой се обади, скъпи? Пол ли беше?
— Никой.
— Е, все трябва да е бил някой.
— Затвориха телефона. Не съм разговарял с никого.
Пол я взе в седем часа. Вечеряха тихо в главната зала на ресторант „Цезар“. Нина знаеше, че изглежда разсеяна, ала миналото не оставяше намира съзнанието й. Пол я гледаше, разказваше глупави шеги и докосваше косата й. Тя беше сладка, наистина. Нина пропъди от ума си мисълта за писмото, засмя се, направи опит да се отпусне и да изпита наслада от присъствието на човека от плът и кръв до себе си. След вечерята двамата облякоха бански костюми в стаята на Пол и слязоха в асансьора при басейна, потъвайки сред очарователната горещина на минералния извор заедно с група млади веселяци.
— Дойдохме тъкмо навреме, за да избегнем опасен спазъм на мускулите — прошепна Нина сред изпълнения с пари въздух и опря гръб към гладката стена на басейна. Беше скрила косата си под гумена шапка.
— Толкова е хубаво, сякаш някой разтрива гърба ти. Макар че нищо не може да замени умелото разтриване.
Дочули тази реплика, тримата млади мъже в басейна станаха и излязоха навън. Нина и Пол се насладиха на тишината. Беше прекрасно, че дойдохме тук заедно.
— Няма ли да кажеш, че знаеш как най-добре трябва да се разтрива гърбът? — попита Нина. Загрятата вода достигаше до вратовете им; изпаренията замъгляваха очите им. Нина буквално порозовя. Гърдите й се бяха отпуснали сред водните мехурчета. Пол бе забелязал това.
Той хвана китката й. Седеше толкова близо до нея, че можеше да отърка бедрото си о нейното. Ето, наистина го направи. После хвана ръката й и внимателно я постави върху линията, където краката им се докосваха. Така Нина усещаше и своето, и неговото тяло. Тя стоеше неподвижна, неспособна да отдръпне ръката си.
Нарушавайки възцарилата се от дълго време тишина, той прошепна:
— Искам да ти покажа колко прекрасна си ти и какво означаваш за мен. Ела горе в стаята ми — той я обърна към себе си, сложи я в скута си и помилва с хлъзгави пръсти очертанията на гръбначния й стълб. Нина обхвана кръста му с крака, обви врата му с ръце, оставяйки се на копринения допир на водата и на мускулестия мъж, която сякаш имаше магнити в кожата си.