Той затвори очи, притисна бузата си до нейната. Единственият звук наоколо беше клокоченето на водата, която се блъскаше в стените на миниатюрния басейн, и едва доловимият й дъх край ухото му. Пол докосна врата почти от мястото, където започваше косата, и продължи бавно да я целува, достигайки устните й, най-сетне се отдръпна от нея и я изведе от басейна.
— Стой тук — каза й той. Взе бяла хавлиена кърпа от стола, изтри я и започна да я милва, докато тя също посегна към него и над очите й се спусна мъгла…
Взеха асансьора и отидоха в стаята му.
Нина застана до прозореца и се вгледа в тъмните, назъбени очертания на боровите клони на фона на червените светлини от рекламните надписи. Той пристъпи зад гърба й и я прегърна, смъкна презрамките й, целуна я по врата, свали банския й костюм и се притисна до нея.
— Пол, аз не…
— Нина, не е необходимо да си влюбена в мен. Просто ме обичай.
— Има неща, за които не съм ти разказвала…
— Замълчи, жено… — той вдигна показалец пред устните й, тя му позволи да се плъзне в устата й и започна да го хапе леко със зъби. Пропъди съмненията от ума си. Остави тревогите, които я измъчваха, да изчезнат някъде далеч, далеч. Влажната му коса миришеше на хлор, целувките му се спуснаха като нежен водопад навсякъде по тялото й, докато тя започна да вибрира в такта им, и позволи да бъде отнесена в ухаещото на чистота легло. Нина обви с ръце врата му, сякаш от това зависеше животът й.
Рано сутринта, още по тъмно, Нина излезе от банята в стаята на Пол, облечена само в панталоните си.
— Вече си станала? — Пол отметна завивките и се надигна в леглото, подпирайки гръб на възглавниците, приглаждайки с длан русата си коса, която стърчеше на всички възможни посоки.
— Пол, къде са чехлите ти?
Той скочи от леглото и наперено се отправи към банята.
— Да поръчам ли кафе? Не ти ли се иска да похапнеш нещо за закуска? Все още е много рано, наистина — обади се той, надвиквайки шума от водата в мивката.
— Ще взема нещо по-късно — Нина облече ризата и пуловера си. — Искам да се прибера у дома, преди Боб да е станал — това беше добро извинение; наистина, моментът сега не беше удобен да започне да обсъжда с Пол проблемите около Кърт. Може би никога нямаше да го стори. Щеше да се срещне с Кърт само веднъж, та макар само да задоволи любопитството си. После щеше да реши какво ще предприеме в бъдеще. Може би срещата й с него щеше да й помогне да вземе решение дали може да иска нещо повече от Пол.
— Надявах се… — подхвана Пол.
Търсейки чорапа си, тя взе големите му сини слипове от пода, завъртя ги на показалеца си и след това ги хвърли на един стол.
— Какво?
Той излезе от банята и ги облече.
— Постой тук за минута — каза той и потупа с длан мястото до себе си на леглото.
— О, не. Опитах вече веднъж.
— Обещавам, че няма да те изнасиля.
— Вече веднъж опитах.
— Този път наистина говоря сериозно.
— Вече веднъж опитах — Нина се разсмя и се отпусна на леглото до него, обувайки чорапите си.
— Ето че отново започвам — изрече Пол, сграбчи я и я обърна към себе си. — Божичко, толкова е лесно да излъжеш жените.
— Наистина трябва да тръгвам. — Той бе притиснал тялото си до нейното, докосваше всяка частица от кожата й, ала тя прошепна едва чуто:
— Наистина…
— Първо ми обещай нещо.
— Какво?
— Че ще останеш с мене.
— Пол, трябва да ме пуснеш да си вървя.
— Ще те пусна след една минута. А може би и след повече време, ако престанеш да шаваш толкова силно.
Тя отиде на уреченото място за среща с Кърт на плажа Поуп Бийч. Чака го дълго, наблюдавайки как слънцето танцува върху синята, гладка като стъкло повърхност на езерото Тахо.
Той не дойде.
Застанала права върху пясъка, Нина си спомни как преди толкова години го беше чакала часове наред да се появи.
Той отново беше изчезвал, безформен като мъглата над езерото.
„Постави го на мястото му. Кърт е минало. Изтрий го от живота си.“
11.
Към девет сутринта Нина се върна в къщата на Мат, тъкмо навреме да чуе писък, след това остър вик от двора. Изтича до портата и рязко я отвори.
— Добре ли си? — попита Нина.
Андреа седеше в калта, а лицето й бе опръскано с пръски тиня.
— Този сняг все още продължава да се топи. Макар че дворът наистина е слънчев. — Тя се изправи, опита се да отупа мръсотията от дрехите си, ала изцапа навсякъде с кал сините си джинси. — Претърпях само малка злополука — и тя продължи работата си с мотиката.