Андреа сложи ръка на рамото й.
— Ще ми разкажеш ли за него? Никога по-рано не си споменавала нищо по този въпрос.
— Чувствах се прекалено унижена, за да ти разкажа — отговори Нина.
— Той е бил женен.
— Да. Живееше отделно от жена си, но беше женен. Да.
— И те е напуснал, когато разбрал, че си бременна.
— Още по-лошо. Въобще не съм му казвала. Той няма ни най-малка представа, че има син. Не знае за съществуването на Боби.
— О, Нина. Божичко. Но как…?
— Бях тук през лятото онази година, когато започнах следването си по право в университета. Бях отседнала в хижата на една приятелка недалеч от езерото Фолън Лийф. Нали знаеш, че тук от време на време възниква опасност от избухване на епидемия от бубонна чума — пренасят я бълхите по катеричките. Управлението на лесничейството искаше да ни евакуират, но аз отказах да напусна убежището си. Бях млада и не давах пукната пара за това, мислех си, че никога няма да се разболея от тази ужасна болест. Твърдо бях решила да остана тук. Никога не бях прекарвала цял месец на езерото Тахо и отказах да се евакуирам.
— Разболяла си се от бубонна чума. Той е бил лекар с богат опит в Африка. Спасил е живота ти и…
Тези думи накараха Нина да се разсмее.
— Въобще не беше така. Не се разболях от чума. Можех да се наслаждавам сама на цялото езеро. Не, той работеше за лесничейската служба през лятото и се беше заел да ме изхвърли оттам. Ставам сутрин и го намирам на стъпалата пред верандата ми, проверявайки дали по верандата не са идвали катерички. Ако някой би могъл да заболее от чума, това щеше да е именно той.
— Сигурно е бил много самотен горе, сред дърветата, не е имало никого наоколо — предположи Андреа. Тя стана, погледът й спря върху парче земя, обрасло с разни плевели, които тя веднага нападна с някакво гребло.
— Ала това не беше задълго. В хижата имаше старо, раздрънкано пиано и той ми предложи да го настрои. Поканих го да го стори.
— Обзалагам се, че си постъпила тъкмо така. Какво знаеше за жена му?
— Нищо. Той не говореше за нея. Беше в ранния стадий на развода си. Поне така ми каза. Тя живееше в Лос Анжелис през цялото време, докато трая познанството ми с него. Всичките шест седмици.
— Предполагам, че нещата не са се развили добре — отбеляза сухо Андреа.
— В живота на всички нас се случват непредвидими неща. Някои хора променят отношението си към нас, без да има видима причина за това. Други спечелват от лотарията. Цените на акциите понякога рязко спадат, роднините ни изведнъж умират… — подхвана Нина. — Просто се случи. Влюбихме се лудо един в друг, Андреа.
— Това въобще не звучи убедително от устата на самотната дама, която познавахме доскоро — намеси се Андреа, ала усмивката й смекчи суровите думи, които бе изрекла.
— Беше луда, страстна любов. Имах пълно доверие в него. Бих направила всичко за него, бих жертвала всичко, всичко… Животът ми изцяло се промени. Решихме да се оженим веднага, щом той получи развод.
— Сигурно наистина е бил привлекателен мъж.
Нина не можеше да спре.
— Направихме план да се срещнем в края на лятото. Трябваше да се върна в Монтерей да взема някои от нещата си, а на него му беше необходимо още време да приключи отношенията с жена си. Не му казах, когато разбрах, че съм бременна. Пазех новината в тайна, за да го изненадам. Той искаше да се запознае с баща ми и с Мат. Ала въобще не дойде на срещата.
— О, Нина. Колко тъжно.
— Аз щях да продължа следването си в университета. Кърт беше блестящ музикант и щеше да се присъедини към симфоничен оркестър в Европа… Планирахме живот, съвсем различен от този, който ме сполетя. Но аз знаех, че той пази нещо в тайна от мен, нещо твърде важно. Винаги съм го знаела, ала опитвах да убедя себе си, че ще ми каже, когато може. Но после… нищо. Той нито се обади, нито ми писа. Изчезна, също както постъпи вчера.
— Но защо се е върнал?
Нина поклати глава.
— Нямам никаква представа. Изглежда, че отново е изчезнал. — Гласът й стана суров. — Благодаря, че изслуша трогателния ми разказ за една романтична любов и последвалото я предателство.
Отказвайки се от преструвките, че продължава да се занимава с градинарство, Андреа отвори вратата на навеса и започна да прибира инструментите си.
— Лесно ли ти беше… — попита тя и гласът й потъна сред тракането на мотики, гребла и лопати. — Лесно ли ти беше да се откажеш от мисълта, че ще станеш адвокат, когато реши да се омъжиш?
— Не бях сигурна дали ще мога да се справя и с двете неща едновременно. Разбираш ли, Андреа, за да върша работата си, всяка сутрин трябва да бъда сурова и непреклонна. Знаех, че тази работа е непосилна за жена със семейство.