— Но когато той те напусна, ти продължи.
Нина си припомни изтеклите години.
— Случилото се ме накара да осъзная колко съм уязвима. Знаех, че работейки като адвокат, занимаващ се със съдебни дела, ще стана по-сурова. Това ми беше необходимо, за да се справя с… с всичко.
— Никой, който те е засегнал, не се е отървал лесно след това.
— Вече не.
— Но стреляха срещу тебе — подхвърли Андреа почти небрежно, след това затвори вратата на навеса и набра комбинацията на ключалката.
— По дяволите, Андреа. Какво целиш с това?
Андреа се обърна. Малкото й, изцапано с кал луничаво лице и заострената брадичка се бяха зачервили от работата.
— Може би вече си готова да опиташ друг подход, просто трябва да изоставиш суровостта. Мисля, че вече започна да го правиш.
— Какво искаш да кажеш?
Андреа се усмихна.
— Сега вече имаш вътрешна сила. Отваряш черупката си и показваш малко повече от щедрия човек с голямо сърце, когото познавам.
— Та хора като Тери Ландън и Рийзнър ще ме унищожат, ако изоставя маската, която ме защитава. Работата, с която се занимавам…
Андреа отново се отпусна на земята до нея.
— Не бива да позволяваш да те ръководи страхът. Ти пазаруваш от супермаркета, нали? Е, и лудите пазаруват оттам. Не можеш да им избягаш. Те плюят на защитната ти маска. Освен това повечето от тъй наречените „луди“, за които си се загрижила толкова, не са опасни, нито склонни към насилие.
— Добре. Ще дам най-високата възможна оценка за съвета, който ми даде. Обаче винаги бъди нащрек.
Топлото слънце се промъкна през клоните на дърветата и докосна разкопаната земя. От къщата долетяха викове, трополене и шум от стъпки на децата.
— Ще отида да видя какво става — рече Нина.
— Почакай малко. Хрумна ми нещо. Кой друг беше с теб в съда, когато Кърт се втурна към изхода? Възможно ли е да е видял някого, когото е познавал, а може би не е желал да го среща?
— В коридора имаше неколцина човека. И моята клиентка, разбира се. Тя е прекарала целия си живот в Тахо. Може би го познава — Нина се опита да запомни тази интригуваща мисъл.
— Какво възнамеряваш да правиш? Ще се опиташ ли да го намериш?
— Не се тревожи. Той изчезна и аз няма да се затичам след него.
— А ако го видиш още веднъж… ще му кажеш ли за Боб?
— Никога.
Телефонът иззвъня в къщата.
— Мат ли ще отговори?
— Той още не е станал. Нещо го измъчва, Нина.
— Хайде да поговорим по-късно за това — предложи Нина и изтича да вдигне телефонната слушалка.
Колиър Хелоуел със сух, делови тон я помоли да се срещне с него в къщата на Тери Ландън колкото е възможно по-скоро. Той прекъсна разговора, преди Нина да има възможност да го попита защо.
Този път улицата „Койот роуд“, изкачваща се по хълма, беше чиста и суха, макар и осеяна с кални дупки. Изпод купчините топящ се сняг край пътя бликаше вода и течеше по канавките от двете му страни. Две момичета в тийнейджърска възраст крачеха напред и оживено разговаряха. Нина се зачуди какво ли правят тук.
Не беше закусвала. Имаше нужда от чаша кафе. Какво ли искаше Колиър?
Тя мина край редицата дървета, посадени от двете страни край пътя, водещ до къщата на Тери, и едва не се сблъска с една линейка. Портата беше отворена.
Задната врата на линейката беше отворена в очакване на някого; няколко полицейски коли със запалени светлини, камион на пожарната команда с двама едри мъже, облечени в жълти униформи. Всички тези превозни средства се бяха наблъскали в малкото пространство пред студиото. Малкият син пикап на Тери изглеждаше съвсем незначителен в сравнение с тях.
На късата пътека вляво от къщата, наполовина скрити от боровете, стояха няколко човека. Те се намираха точно пред бялото бунгало, където работеше Тери. Нина спря пикапа си по-далеч от другите коли и изскочи навън. Остави куфарчето си на седалката и се приближи с бързи стъпки към групата.
Зяпачите се отместиха и й направиха път, но един млад офицер от полицейския участък в Саут Лейк Тахо вдигна ръка пред нея и заяви:
— Влизането забранено.
— Тук ли е Тери Ландън? — попита Нина. — Тя е моя клиентка. Аз съм адвокат.
Той наведе главата си на една страна и попита:
— Вие ли сте Нина Рейли?
— Да. Какво става тук? Къде е госпожа Ландън? — Полицаят кимна с глава към вътрешността на студиото. Сърцето на Нина се сви.
— Съжалявам — заяви той. — Точно сега не е разрешено да влезете. Тук е извършено престъпление.
— Престъпление ли?
— Жертвата е все още тук — отговори полицаят. — Оперативните работници се подготвят да изнесат трупа. — Нина се опита да се промъкне край него. — Хей! — извика той.