— Разкажете ми за последния път, когато се срещнахте с нея — каза Колиър. Той все още седеше върху бюрото си и Нина трябваше да изопне врат, за да вижда лицето му. Тя стана и се отправи към лавиците, по-близо до книгите, описващи различни начини за разследване на убийство, учебници по криминология, съчинения по криминално право, начини на събиране на веществени доказателства… забележителни книги, посветени на абстрактни идеи. Този човек работеше в ада на Бампъс всеки Божи ден.
— Последния път? Това беше на тридесети март на редовна сесия, свързана с иск за издаване на съдебно решение от страна на Върховния съд на щата. Джеф Рийзнър беше депозирал иск да бъде променен текстът на съдебното нареждане, съставено от мен. Съдията Милн разпореди да се срещнем отново и да предадем на съда нареждане, съставено със съгласието на двете страни.
— Тери присъстваше ли през цялото време?
— Да, но почти не разговаряхме, докато не приключи разглеждането на делото. Тя стана много раздразнителна в съдебната зала, бих казала, че се държеше нерационално. Не успях да я успокоя. Аз излязох навън и тя ме последва. След това…
— След това?
— Тя изтича до паркинга, преминавайки край мен. Не я видях да потегля с колата си оттам. Бях забравила някакви документи и отново се върнах в залата.
Телефонът иззвъня. Колиър не вдигна слушалката.
— Защо беше толкова ядосана тя?
— Беше свързано с делото… отложиха излъчването на филма…
— Тя щеше ли да загуби пари от това? Дълъг ли беше периодът, за който отложиха излъчването на филма й?
— Не беше дълъг. Тери бе продала филма на една телевизионна компания, ала датата на излъчването му все още не беше фиксирана. Продуцентите работеха с нея за изясняването на този въпрос.
— Тогава защо? Коя е била причината за гнева й?
— Тя ми беше сърдита — Нина обясни по възможност най-подробно разпадането на връзката клиент-адвокат в този случай. Когато му разказа за нахлуването с взлом в дома й, Колиър наведе гръб назад, опитвайки се да проумее смисъла на думите й.
Все още затворил очи, той попита:
— Как разбрахте, че именно Тери е жената, проникнала с взлом в къщата ви?
— Веднага щом видях в какво състояние е стаята ми, осъзнах, че нападението е на лична основа. Тя беше единственият човек, с когото в този момент бях в обтегнати отношения.
— Защо не съобщихте в полицията кой е нападателят?
— Нямах никакви доказателства. Ала синът ми беше изчезнал, затова отидох в къщата й. Това се случи около две седмици преди повторното разглеждане на делото. Мисля, че я уплаших. Ако беше направила нещо лошо на Боби…, но се оказа, че той беше избягал в Монтерей. Тя ми върна писмата. Получих онова, за което бях отишла, и си тръгнах.
— Имаше ли някой друг по време на посещението ви?
— Не… О, в самото начало в къщата й имаше един човек. Съсед. Мисля, че името му беше Ралф Кетрик. Той живее в съседната къща с баща си.
— Джери Кетрик — подчерта Колиър, за да има пълнота в записа на магнетофонната лента. Нина си помисли, че може би или бащата, или синът бяха забелязали нещо. Полицаите сигурно бяха разговаряли с тях, защото Колиър вече знаеше за тях.
— Бих желал да видя писмата, които сте взели от нея. Може да се наложи да ги прочета.
— Вече ги няма. Изгорих ги.
Прокурорът не й повярва, ала Нина не я беше грижа. Беше ги прибрала в банков сейф и възнамеряваше да ги съхранява там, докато някой ден не се сдобие със собствен дом. Колиър трябваше да получи съдебно нареждане, ако пожелаеше да ги вземе; ала той не знаеше за съществуването им. Това беше известно единствено на Нина и на банката.
— Този факт може да ви изненада, Нина, ала може би вие сте била единствената връзка на Тери Ландън с човешката раса през последната седмица от живота й. Управлявала е бизнеса си чрез телефона и факса. Изглежда, не е имала никакви близки приятели. Родителите й, както и по-възрастната й сестра са загинали при самолетна катастрофа в началото на седемдесетте години.
— Искате да ми кажете, че не е имала приятели мъже? Тя беше привлекателна. Никога не сме разговаряли за миналото й.
— Не открихме никакви приятели от мъжки пол. Сега разследваме миналото й. Бих искал да зная мнението ви — кой според вас може да я е убил? Вашите размишления по този въпрос може да се окажат важни. Сигурен съм, че сте мислили по този въпрос…
— Всъщност не съм. Ала имаше четирима човека, които се бореха срещу излъчването на този филм. Ищците по делото — Джесика и Джон Суийт — родителите на Темара Суийт; Майкъл Ордуей и съпругата му Дорийн. Сигурно са пръснали купища пари по това съдебно дело и в общи линии го изгубиха. Важното е, че…