— Продължавайте. Мислите ви ме заинтригуваха.
— Ами мотивите на Тери да направи и разпространи този филм ми се струваха неясни. Ала мотивите на ищците да я дадат под съд за това също изглеждаха не съвсем основателни. Искам да кажа, че и двете страни изтъкнаха мотиви, видими на повърхността. Струва ми се, че както ищците, така и ответничката по делото бяха скрили нещо. Може би някой от тях…
— Е убил Темара Суийт — продължи мисълта й Колиър. — С нетърпение очаквам да видя какви доказателства е събрала тя.
— Няма да намерите много веществени доказателства, макар че всичко във филма се основава на фактологичен материал. Той е импресионистичен, мрачен, едновременно разследване по действителен случай и произведение на изкуството. А данните за останалите три момичета, които са изчезнали по-рано, изглеждат като пришити към основната му част. Мисълта ми е, че филмът всъщност не представлява истинска заплаха за никой от тях. Сам ще осъзнаете това.
— О, ще го гледам внимателно. В последна сметка трябва да разследваме отново всичките четири случая на изчезване на млади жени, загатнати във филма. Той потри с длан бузата си, сякаш осъзна, че скоро трябва да се избръсне, ала не каза нищо, затова Нина попита:
— Имате ли други въпроси?
— Само един. Забелязахте ли нещо да липсва в студиото на Тери?
— Не, но бях под въздействието на силен шок.
— Добре. Засега това е всичко. — Някой силно почука по вратата. Следващият клиент на Колиър вече беше пристигнал.
— О, няма да приключим разговора си по този начин — заяви Нина. — Преди да си тръгна, искам да ми дадете честен и откровен отговор.
— Нима съм ви отговарял по друг начин досега?
— Искам да зная дали съществува някаква опасност за мен и за моето семейство — кажете ми, като вземете предвид всичко, което ви е известно по случая досега.
— Не — отвърна Колиър. — Мисля, че няма никаква опасност. Имаме заподозряно лице, поставено под наблюдение. Видели са го да се отдалечава тичешком от къщата след изстрелите.
— Прекрасно. И кое е това заподозряно лице?
— Засега не мога да ви предоставя тази информация. Но тази личност ще бъде арестувана, така че вече ще можете да се успокоите.
— Добре.
— Отбийте се по някое време, след като приключите работата си в съда. Тогава ще можем да поговорим.
— Може би ще имам време за това — той я изведе от кабинета си. Влезе жена полицай със силно накъдрена коса. Вратата се затвори и Нина я чу да казва:
— Наистина няма да повярвате на това, Колиър. — Нина спря и се наклони към вратата.
Гласът на жената полицай звучеше съвсем слабо, ала Нина я чу как казва:
— По делото „Ландън“ ли? Можете ли да повярвате на това? Жертвата включила видеокамерата, след като нападателят стрелял срещу нея.
— Значи е била в съзнание?
— Да, била е и е заснела дяволски сцени.
— С какво мога да ви помогна? — попита я един от секретарите, застанал до лакътя й. Нина се остави да я заведат до изхода, изпълнена с въпроси, на които не можеше да даде отговор.
Във вътрешния двор между кабинетите на заместник областните прокурори и сградата на съда Нина видя Рийзнър, който крачеше насреща й. Той не протегна ръка към нея. Бездруго тя не възнамеряваше да я стисне.
— Вашата клиентка беше убита по твърде предизвикателен начин — каза й той.
— Какво имате предвид?
— Полицаите са арестували лице, заподозряно в убийството. Свързаха се с мен с молба да го представям в съда. Така че, ако научите нещо ново по случая, очаквам да ми съобщите незабавно.
— По-вероятно е да го съобщя на Колиър Хелоуел — отговори Нина. — Съжалявам, ала човекът, когото ще представяте, по всяка вероятност е виновен, а в мой интерес е човекът, отнел живота на клиентката ми, да бъде наказан сурово. Всъщност кой е арестуваният?
— Не зная защо ли трябва да проявявам вежливост. Бих могъл да запазя информацията за себе си. Все пак името на арестувания е Кърт Скот. Ще разговарям с него по-късно днес. Вие не се намесвайте. Вече ви уведомих за онова, което бе необходимо — без да произнесе нито дума повече, адвокатът премина бързо край нея. Тя видя как задейства блокиращата вратите система, след това той влезе в червеното си BMW, даде газ и се отдалечи.
Нина престана да диша. Тя опря гръб о стената на съда, постоя минута-две, проследявайки колата му с безизразен поглед. След това впери очи в часовника си. Беше единадесет часа и петнадесет минути. Влезе в помещението с обществените телефони и се обади в кабинета си.