Той вдигна глава и тя усети, че лицето му все още я вълнува: очите — зеленикавосини, заобиколени с тъмни мигли; фино изваяният нос и изящните устни; тясната челюст. Ала надеждата го беше изоставила: този човек бе преживял много неща, челото му бе набраздено от бръчки, бузите изглеждаха хлътнали.
Тя чу незабравимия глас:
— Здравей — каза й той. — Застигна те полъх от миналото.
— Здравей, Кърт.
— Не трябваше да идваш.
— Това беше единственият начин да те видя отново.
— Не зная защо си поискала да го сториш. Не ми дължиш нищо.
— Това бе нещо, което дължах на себе си. Освен това изглежда, че си убил жена, която беше мой клиент. Изпитах любопитство — все още имаше пълен с гняв резервоар, който възпламеняваше думите й. Присъствието му зад стъклото разбуди старата скръб, накара я да възкръсне. Нина не искаше пак да я почувства. Трябваше да помни, че това е различен човек, характерът му бе оформен от събития, които бяха неизвестни за нея. — Защо се върна?
— За да те намеря — той се усмихна леко и продължи: — Изглеждаш прекрасно. Ала се беше заклела, че ще прекараш живота си, облечена в джинси. Виж се сега. Работиш като адвокат.
— А ти си коравосърдечен убиец. Никога не бих предрекла подобно бъдеще за тебе.
Чувство, подобно на болка, трепна в очите му и бързо изчезна.
— Хмм. Предполагам, че трябва да съм изненадан, задето си възприела официалното становище на полицията.
— Противно на версията, застъпвана във филмите по кината, човекът, когото полицията арестува, е именно престъпникът.
— Дори приказваш по различен начин, по-властно. И си си сложила червило. Ала зад всичко това отново виждам теб — той се усмихна и кимна леко с глава, сякаш изпитваше странно, меланхолично удоволствие. — И все още записваш какво ти хрумва от време на време.
Нина се сепна и хвърли поглед към жълтия бележник, който по навик бе взела със себе си. Беше нахвърлила няколко реда, бе нарисувала набързо с прави чертички жена отляво, мъж — отдясно, а между тях се простираше бялото книжно поле.
— Все още ли търсиш тайната на живота в учебника по психология и в съчиненията на философите? Масата край леглото ти още ли е отрупана с книги?
— Не — отговори Нина.
— Дълго ли ме чака в ресторанта през всичките тези години?
— Не. — През всичките кошмарни дни, през мъчителните седмици тя не бе престанала да го очаква. — Не дълго.
— Това е хубаво. Точно сега няма да ми повярваш, но аз те обичах, никога не съм обичал друга. Съжалявам, Нина.
— Това вече няма значение — каза тя. — Аз продължих да живея след това.
Той отклони хипнотичния си поглед, който бе вперил в нея. Изведнъж заприлича на много по-възрастен човек, отколкото беше.
— Поздравления — изрече той. Господин Ван Уегънър ми каза за вашия годеж.
Нина изтърва химикалката си. Беше й необходима цяла минута, докато го намери. Когато отново се изправи, попита:
— Кога си говорил с Пол?
— Не ти ли е казвал? Би трябвало да поприказваш с него.
— О, ще го направя.
Кърт наведе глава на една страна, за да я види под друг ъгъл. Изразът на лицето му й напомняше за нещо отдавна погребано.
— Продължаваш ли да се занимаваш с музика? — попита тя неохотно.
— Живях в Германия. През по-голямата част от времето работех в лесничейството на гората Таунус в Хесен, недалеч от Франкфурт, като природозащитник. Слагах табелки на различни дървета, ловях бракониери, почиствах храстите. Бях решил да се откажа от музиката и от всичко друго, ала след няколко години разбрах, че това не е по силите ми. Купих клавесин от една стара дама във Висбаден. Всяка вечер се прибирах у дома си на улица „Моцарт“ и свирех. Нямах други развлечения. Стените бяха дебели като на сградите през деветнадесети век. Участвах в местен музикален конкурс на името на Бах и го спечелих.
— Фугите.
— Да. И така от време на време изнасям концерти под чуждо име. Такъв беше животът ми досега, когато всичко отново се промени.
Докато той говореше, Нина също си припомни вълшебното щастие, последвано от толкова много болка.
— А с теб какво стана? — Кърт говореше с лек чужд акцент. Беше прекарал дванадесет години, заточен в чужбина. Защо?
— Животът ми се разви по съвсем прост начин. Завърших право, омъжих се за друг адвокат, станах съдружник във юридическа фирма в Сан Франциско. След пет години напуснах фирмата и се разведох. Това се случи миналата година. Брат ми се беше преселил в Тахо. Аз също се преселих тук и започнах самостоятелна практика.