Нина имаше още един въпрос, единствения, който имаше значение. Искаше да бъде абсолютно сигурна.
— Припомни си. Напълно ли си убеден, че в къщата на Тери не е имало никого? На верандата, на някое затулено място?
— Имаш предвид дали съм видял истинския убиец?
Всъщност мисълта й по-скоро беше насочена към присъствието на очевидци по случая.
— Не видях никого, ала не съм претърсвал ъглите на стаята. Беше тъмно и не забелязах присъствието на друг човек.
Нина впери поглед към жълтия си бележник, за да прикрие облекчението, което я обзе изведнъж. Не искаше да чуе нищо повече.
— Трябва да си вървя, Кърт — каза тя.
— Разбира се.
— Разбрах, че си привлякъл Джефри Рийзнър да те представя в съда.
— Той ми беше препоръчан от съдебния пристав тук.
— А не си ли помисли да се обадиш на мен?
— Достатъчно болка ти причиних, Нина — изрече тихо Кърт. — Върви си у дома.
Книга втора
Преди осем години:
Сузана
Увиснала на седалката високо над снега, усещайки как тежестта на ските тегли надолу краката й, с премръзнало от студения вятър лице, Сузана напъха скритите си в ръкавици ръце дълбоко в тесните джобове на якето. Реши, че това ще бъде последното спускане за деня. Краката я боляха. Беше измислила по-приятен начин да прекара следобеда — можеше да се занимава с великолепни, спокойни неща, които не бяха свързани с разни атлетически упражнения и със студения вятър навън. Брат й Том нямаше да одобри подобно поведение, затова въобще нямаше да му съобщава за намерението си. Просто щеше да се срещне с него по-късно у дома и тогава щеше да понесе съкрушителните му упреци.
Разположил се на ски лифта до нея, Том се размърда нервно. Сузана знаеше, че той се изкачва нагоре само за да я наблюдава. Години наред бяха карали ски във всички курорти около езерото Тахо, ала той никога не можеше да изпита удоволствието от високите скорости. Беше мекушав по рождение. Доброто дете на мама и тате — ето какво беше Томи. Вчера цял ден търпя бдителната му опека, вече й писна, ала не се виждаше край на теглото й, ето защо Сузана измисли този план да се отърве от него. Вдясно, сега вече далеч от тях, сред обширен бял полегат склон видяха други хора с разноцветни шапки и дебели якета, които се клатушкаха, изопнали сковано крака, в типичното за начинаещите спускане „на рало“. Зад тях голямото синьо езеро се простираше като истински океан.
— Сузана, през този сезон караш ски едва втори ден. Освен това все още не си толкова добра, за да се спуснеш по „Черния диамант“ — обърна се към нея Том, започвайки поредната си лекция. — Онзи човек, с когото разговарях, каза, че това е най-опасното трасе в Хевънли. Пистата е тясна, с бабуни и завои, каквито не си виждала никъде досега. Хайде, бъде разумна. Мама и татко ще ме убият, ако се блъснеш в някоя ледена буца и си разцепиш черепа. Можем да вземем лифта надолу или пък да се спуснем по по-леките писти.
Преминаваха над огрените от слънце върхове на вечнозелените борове. Тежки преспи сняг бяха отрупали клоните и ги огъваха надолу. Очилата й се бяха замъглили. Извади памучна кърпичка от джоба си и ги почисти.
— Не искам да се спускам по по-лека писта. Не е необходимо да идваш с мен. Можем да се срещнем на ски гардероба.
— Защо си толкова упорита, по дяволите!
— Аз съм на шестнадесет години. Ако живеехме преди един век, щях да бъда омъжена дама с деца, затова престани да ми казваш какво да правя, Томи. Ще бъда внимателна.
Брат й я удари силно по ръката.
— Да, точно така ще стане. Ти караш като локомотив, който е набрал скорост и не може да спре.
Сузана бавно постави очилата пред очите си. Беше изненадана, че брат й каза подобно нещо. Макар че беше две години по-голям от нея, той винаги приказваше открито и директно по повдигнатия въпрос. Вероятно подозираше някои неща за нея, ала дали сега думите му бяха леко подхвърлен, отвратителен намек, че е научил нещо, което не би трябвало да знае?
Преди да измисли достатъчно невинен въпрос, чрез който можеше да измъкне повече информация, двамата стигнаха края на лифта. Отскочиха от подвижната седалка и с лекота се спуснаха по полегатия склон. Сузана веднага откри маркировката към пистата „Черния диамант“, преодоля малкото възвишение до върха и погледна надолу към тясното трасе, осеяно с ями и скалисти бабуни — по снега нямаше почти никакви следи, което подсказваше, че дори най-добрите скиори избягваха тази писта. Том впери поглед надолу към опасните завои и поклати глава: