— Божичко. Поемаш прекалено голям риск.
— Хей, аз просто зная какво означава да изпиташ истинско удоволствие.
— Не се спускай оттук, Сузи — помоли я той, ала го направи прекалено късно. — Дори не си си сложила предпазните очила.
Сузана внимателно заобиколи първите бабуни, проправи си път напред, оставяйки пресни следи в снега. Възбудата й нарастваше с всяка изминала минута. Вече умееше да кара ски добре и внимателният, бавен ритъм на спускане я отегчи бързо. Спирайки за миг пред група големи, покрити със сняг обли скали точно в средата на пистата, тя видя правата, почти отвесна панделка на трасето. Макар че пистата я уплаши, стръмният склон наистина можеше да вдъхнови човек, да го изпълни със страхопочитание. Гмуркайки се почти вертикално, трасето изчезваше зад хълма. Какви ли ужасни препятствия се криеха зад него?
„Ще се справя“ — рече си Сузана. Можеше да постъпи както си иска и винаги се отърваваше безнаказано. Винаги отиваше на най-опасните места и след това се измъкваше, нали? Днешният ден нямаше да бъде изключение. Насочи ските си директно надолу по склона и потегли, спускайки се все по-бързо и по-бързо, свила ръце край тялото си, навела глава. Очилата й замръзнаха, пейзажът профучаваше край нея в зелени и бели петна, които се сливаха ведно. „Изхвърли предпазливостта срещу вятъра, отърви се от нея и живей — помисли си радостно тя. — Лети!“
Стигна до ски гардероба далеч по-рано от Том, предаде ски обувките и ските на гишето и се обади по телефона за около минута.
След това седалката на лифта бързо дойде при нея.
14.
В продължение на няколко седмици Нина не направи нищо повече за Кърт Скот. Явяваше се на делата в съда, посещаваше футболните мачове на Боби и въобще не се намесваше в случая с Кърт. Както самият той бе подчертал, тя не му дължеше нищо. Държеше в шах разяждащото я любопитство, макар че разговорът й с него бе породил нови въпроси.
Април изтече, започна май и снегът остана само по високите планински склонове. Повечето от ски курортите най-сетне обявиха края на сезона, победени от суровото планинско слънце. Освобождаване под гаранция беше отказано на Скот поради сериозността на обвинението. Рийзнър беше дал съгласието си за бързо предварително гледане на делото и Кърт получи официално нареждане да се яви на публичен съдебен процес. Нина не беше научила нищо за видеозаписа на Тери Ландън, нито за напредъка на полицейското разследване. Дори всекидневникът „Тахо Мирър“, възпрепятстван от липсата на нова информация, се ограничаваше до незначителни нови подробности по случая.
По всяка вероятност Рийзнър работеше до среднощ, анализираше полицейските доклади заедно с експертите, от които получаваше консултации, депозираше предварителни искове, запознаваше се с историята на Кърт, за да може да я издекламира наизуст пред съда. Нина си казваше, че трябва да приеме тези неща; искаше да повярва, че Рийзнър ще помогне на Кърт, както самата тя би му помогнала. Дори ако Кърт наистина бе убил Тери, а тя бе приела, че наистина го е направил, щеше да има смекчаващи вината обстоятелства. Рийзнър щеше да й се обади впоследствие и тя щеше да се яви в качеството си на свидетел, ако това можеше да бъде от полза. Това беше всичко, което Нина беше в състояние да стори. Надяваше се единствено Колиър да не реши, че показанията й могат по някакъв начин да послужат Кърт да бъде осъден.
Много пъти у дома беше забелязвала, че движенията на Боби — когато, уморен, потъркаше чело с ръка — й напомняха за Кърт. Виждаше сина си в нова перспектива, като момче, което в много отношения приличаше на своя баща. Боб непрекъснато й напомняше за мъжа в затвора.
Синът й повече не се опита да разговаря с нея за Кърт. Тя знаеше, че е чул някои неща, ала не издаваше какви чувства го вълнуват. Нина чувстваше хладината му; тя лъхаше от незаинтересувания начин, по който отговаряше на въпросите й, от това как момчето свиваше рамене, за да отпъди ръката й, когато се разхождаха по хълма зад къщата. Знаеше, че трябва да разговаря с него, ала не знаеше как да го стори.
Мат и Андреа също изглеждаха погълнати от грижи. Те знаеха кой е Кърт, ала избягваха тази тема, оставяйки я да осмисли всичко сама, а може би Мат просто се надяваше, че проблемът ще се разреши от само себе си.