— И той я е убил? Знаех, че тя е твоя клиентка. Сега се досещам какво е било мястото й в неговия живот. Сигурно е била лудата дама, от която той толкова се страхуваше. Нямах представа, че са го арестували за извършване на убийство. Всъщност дължа ти извинение.
— Вече е прекалено късно за това. Пол, каза ли му нещо за Боби?
Пол отвърна:
— Значи мислиш, че съм толкова глупав?
— Е, благодаря ти. Ти нахълта в миналото ми, наруши неприкосновеността на личния ми живот, откри бившия ми приятел. Но поне не си въвлякъл сина ми в играта.
— Поддадох се на инстинкта си или на някой от лошите си навици. Помислих, че ще успея да разбера какво не ти позволява да дойдеш при мен.
— Казал си на Кърт, че ще се оженим. Ти си арогантен, самоуверен мъжкар…
— Е, дори аз имам някои лоши качества.
Нина не можеше да не се засмее.
— Слава Богу — въздъхна Пол. — Ще ми простиш ли?
— Вече го сторих.
— Ще се омъжиш ли за мен?
— Добре, Пол, престани да ме дразниш.
— Въобще не те дразня. Хайде да се оженим.
— Значи говориш сериозно! — Нина отново се засмя.
— Ще се омъжиш ли за мен? — изрече Пол. Тонът му се промени. Сега наистина говореше сериозно.
— Не мога да се омъжа за тебе — избъбри Нина, ала детективът, изглежда, никак не се смути от резкия отказ на предложението си. Не че самото то бе най-изисканото нещо, което бе чувала през живота си.
— А защо не? — попита той.
— Не бива да задаваш такива въпроси, нали?
— Защо не? — повтори той.
Нина почувства, че трябва да отговори честно.
— Отидох в затвора да се срещна с Кърт, ала все още не съм разговаряла с Боби за случилото се. Объркана съм, изпитвам несигурност при създалата се ситуация. Женитбата е последното нещо, за което бих се замислила сега.
— Сигурна ли си?
За пръв път осъзна пълното значение на тези думи. Пол можеше да се откаже от нея и да продължи живота си. Защо сега я принуждаваше да описва какви са чувствата й, след като не желаеше да го прави? Не можеха ли да останат просто приятели и колеги? Ала тя прояви достатъчно тактичност и не му зададе всички тези въпроси. Вместо тях изрече с най-мекия, най-успокояващия тон, на който беше способна:
— Необходимо ми е време да помисля, Пол.
От другия край на телефонната линия долетя нечленоразделно сумтене. Тя си представи как Пол, сам в своя апартамент, ругае представителките на целия женски род, тяхната нерешителност и двойственост, способността им да въртят мъжете на малкия си пръст, сякаш те са хвърчила, завързани на конец. Тя се чувстваше объркана и възбудена от тази своя чисто женска власт, която рядко си позволяваше да изпита.
— Не мога да повярвам на собствената си глупост — каза накрая детективът. — Споменах, че си в Тахо, и Скот ми избяга, докато се държахме за ръце с келнера.
— Искам да ми разкажеш всичко за това пътуване колкото е възможно по-скоро.
— Значи не казваш „да“, ала същевременно отговорът ти не е „не“ — измърмори той и замълча. След няколко секунди продължи: — Ти се страхуваш от любовта ми — това изречение бе изречено със скръбния тон, който Нина свързваше с говорещото мече, подарено й от Пол. Детективът беше романтичен според нейните представи за съдържанието на тази дума, ала както всичко останало у него, любовта му беше по-голяма, по-силна и по-застрашителна. Той искаше да контролира живота на двамата. Нина се запита дали би могла да издържи като негова съпруга. Тя едва успяваше да го понесе сега. Тази мисъл, която би трябвало да й бъде неприятна, я накара да се усмихне.
— Може би е така — призна тя. — Но наистина се чувствам поласкана от предложението — Пол не продължи да настоява. Тя мислено отправи поздравления към собствената си личност, мислейки си: „За момента отклоних вниманието му в друга посока. Сега да се върнем към истинската цел на телефонното обаждане.“
— Хмм… Пол. Питах се, дали ако се случи аз да поема защитата на Кърт… не че той ме е молил да го сторя, нито пък съм взела подобно решение… ти ще бъдеш ли готов да ми окажеш помощ?
Изминаха няколко секунди, преди детективът да проумее същината на въпроса й. Нина чакаше сред възцарилата се тишина, долавяйки огромното вулканично напрежение, което се натрупва в Кармел, усещаше, че мъжът в другия край на телефонната линия се сгорещява все по-силно, все по-опасно…
— И така — изрече Пол с подозрително мек глас. — Отново той. Винаги се появява той.
— Просто не мога да го оставя на Джефри Рийзнър. Кърт каза, че е дошъл тук да ме предупреди. Тери Ландън имала причини, поради които желаела да навреди на мен или на моето семейство. Задължена съм му за това…
— Не мога да помогна. Намери човек, който не дава пукната пара за теб. Нека той работи по случая.