— Всичко започна още преди да се запозная с тебе — започна Кърт. — Грозна история. Сигурно съм се страхувал, че ще ме изоставиш, ако ти разкажа цялата истина за себе си. След като си тръгнах, бях решил да те намеря, ала не успях. Тери ме преследваше, а аз можех да я доведа при теб.
Нина чакаше. Чуваше дишането му в слушалката. Дали сега Кърт измисляше историята, или щеше да й каже истината? Щеше да прецени това по-късно.
— Бях на двадесет и три години — започна Кърт…
Той бил на двадесет и три, тя на осемнадесет. Името й не било Тери. Името й било Темара.
Един негов стар приятел го бе завлякъл на танци в местната гимназия. Кърт я открил там — пийнала, красива като полско цвете, люлеейки тяло в такт с музиката. Той не обичал сцени с много хора, затова я извел навън. Останали сами на света и това довело естествено до другото. Отначало се случило само това.
Родителите й нямало да одобрят връзката им, ако научат за нея. Те не го познавали по име. Знаели единствено онова, което Темара им казала: че е пет години по-възрастен от нея, завършил колеж, музикант. Естествено не бе споменавала какво са правили заедно.
Бащата на Тем бил безработен. Най-дребното нещо го вбесявало, оплаквала се Темара. Например това, че е облякла коженото си яке. Или че е излязла с момче, което носи обица или пък не обича спорта. Баща й ненавиждал всеки, който приемал сериозно Темара; всеки, който би могъл да я отдалечи от академичната кариера, която родителите били предначертали за нея. Според Темара семейството било религиозно, ала не стигало до фанатизъм. Маниакалното желание на баща й винаги да я защитава влудявало Тем. Всеки път когато дъщерята изразявала гневните си протести, майка й заставала на страната на съпруга си — следователно се обявявала твърдо против Темара. Според Тем майката пиела тайно от всички.
Отначало Кърт вярвал в онова, което Тем му разказвала за своите родители. Едва по-късно осъзнал, че родителите имали основателни причини да стягат юздите на своенравната си дъщеря. Тем имала големи проблеми, прекалено големи за родителите й и в последна сметка — прекалено големи за самия него.
Той се съгласил, когато тя настояла да се виждат тайно, макар че това го карало да се чувства неудобно. Ала срещите с родители не били сред най-приятните изживявания на света. Бил щастлив, че успял да отложи запознанството си с тях, като се вземе предвид, че нещата между него и Тем се задълбочавали и все някой ден срещата щяла бездруго да се състои.
Последвали месеци с тайни срещи, устройвани от Темара, когато й хрумнело. От време на време излизала и с други свои приятели. Кърт се срещнал веднъж с тях — Дорийн и Майкъл. Ала още преди години бил решил, че няма да спечели нищо, ако се налива с алкохол — всъщност тъкмо това било първостепенното развлечение за Дорийн и Майкъл. Музиката го изпращаше в много по-величествени места, Кърт чувствал, че не бива да загубва разсъдъка си, за да бъде в състояние да свири. Те го смятали за отегчителен. Той мислел, че са скучни.
Ала сексът с Тем никога не беше скучен. С течение на времето привикнаха да се срещат веднъж или два пъти седмично и да отиват в леглото. Изпитвали наслада един от друг и можели да продължат така дълго, дълго време. Кърт харесвал енергичността й, блесналите й очи, ведрото й поведение. Тя била истински бунтар.
Една вечер в началото на лятото паркирали колата върху малък хълм над Изумрудения залив Емърълд. Пред тях се разстилало езерото Тахо, превърнато от вятъра в милиард блестящи диаманти.
— Кърт, спри — прошепнала тя, измъкнала се с лекота от прегръдката му, след това се отдръпнала в своята половина на червената „Тойота“ и пригладила косата си. — Трябва да ти кажа нещо. — Погледът й бил замъглен и това му подсказало, че вероятно е изпушила поне една цигара марихуана, преди да дойде на среща с него тази вечер. Бил разочарован, ала не и изненадан. Все още не била готова да изостави този навик, ала щяла да го стори в бъдеще. Той просто трябвало да я убеди, че човек може да прекара времето си много по-приятно, отколкото онези глупаци Дорийн и Майкъл; щял да я заведе на пътешествие, да й покаже какво има по света. — Някой ме следи.
— Кой? — Кърт не успял напълно да прикрие скептичния си тон. Марихуаната кара хората да изпитват параноичен страх — това бе известно всекиму, а тя пушела прекалено много марихуана.
— Не зная кой, ала нощем наблюдава прозореца на стаята ми.
— Казвала ли си това на баща си?
— Помислих си, че ти ще можеш да направиш нещо.
— Като например?
— Когато ме закараш у дома тази вечер, остани наоколо. Виж дали няма да забележиш някого.